Когато Агнес Донелиън ражда сина си Кевин, в продължение на два дни не получава разрешение да го види. „Всички майки по света взимаха децата си, но не и аз“, разказва тя за документален филм на Би Би Си.
Най-накрая идва моментът, нетърпеливата майка да види рожбата си. Сестрата я откарва до легълцето на бебето в инвалидна количка, предчувствайки, че може да ѝ бъде нужна и я оставя там с небрежното подмятане: „Между другото… той има малки ръце и крака“.
Жената не успява да разбере коментара, но когато поема сина си в ръце, осъзнава какво означава това.
„Когато го вдигнах и го сложих в одеалцето, претърпях най-големия шок в живота си“, спомня си тя.
Кевин Донелиън е само едно от над 10 000 бебета по света,
родени с деформации поради употребата на талидомид. Също като Кевин, много от бебетата се раждат с по-къси и деформирани крайници. Други се появяват на бял свят с деформирани лица и малформирани очи и уши.
При някои от бебетата липсвали гениталии и анус, а при други вътрешните органи били недоразвити и дефомирани – предпоставки за неизбежна смърт.
По неофициални данни над 123 000 са спонтанните аборти и мъртвородените бебета вследствие на употреба на талидомид.
Между 1957 и 1962 г. талидомид се продава в 46 страни
по света под 65 различни имена. Смята се, че лекарството е открито случайно от Херман Вритц, собственик на фармацевтичната германска компания „Грюнентал“, при опит за създаване на антиалерген.
По време на тестове в лаборатория Вритц и екипът му откриват, че медикаментът има успокоителен ефект, без опасност от предозиране, каквато съществувала при другите успокоителни по това време.
Нацистите също имат пръст в създаването на талидомид,
смята д-р Мартин Джонсън, директор на Британския талидомидов тръст. Джонсън е събрал доказателства, според които команията „Грюнентал“ е наела на работа голям брой нацистки химици след края на Втората световна война, част от които са работели пряко по разработването на медикамента.
Самият Вритц също е бивш нацист, но Джонсън смята, че основен принос за лекарството има Ото Амброс, известен като „химикът на Дявола“ на Аушвиц. Амброс е отговорен за създаването на редица невропаралитични вещества, а талидомидът се е тествал като противоотрова върху затворниците в концентрационните лагери.
Днес голям брой семейства все още се борят с последиците от талидомида
Други слагат край на мъките си още в началото изоставяйки децата си или по-лошо – оставяйки ги да умрат. Много от родителите се самоубиват.
„Бебетата бяха напълно нефункционални… ръце, активиращи се чрез газ, с които най-често изпускаш неща… краката бяха по-опасни… бяха ужасно тежки. Без ръце не можех да се предпазя от падания… имам редица шевове по главата си“, споделя Кевин Донелиън.
Въпреки недъзите и трудностите много от бебетата порастват и започват да водят пълноценен живот, създавайки семейства и кариера.
За ефективността на талидомида обаче се спори и до днес
Фактите са налице, а масовата трагедия, до която медикаментът довежда, не може да бъде отречена. Но и самият талидомид не е отхвърлен от медицината.
Само три години, след като препаратът е забранен и иззет от аптеките, д-р Джейкъб Шескин открива негово друго приложение. Лекарят упоява свой пациент с талидомид и забелязва, че проказата му изчезва за една нощ. Оттогава лекарството се използва за лечение на тежки случаи на кожното заболяване.
След забраната на талидомида той е използван и за спиране на притока на кръв към туморите в човешкото тяло, за лечение на различни видове рак, усложнения при ХИВ и дори за намаляване на вероятността от отхвърляне на трансплантиран орган.
В дългосрочен план обаче талидомидът си остава все толкова вреден, колкото е бил и преди повече от 50 години. Честата му употреба води до невропатия – болест, засягаща нервите, която повлиява чувствителността, движението, жлезите и функции на органите, както и до раждането на бебета с деформации.
И все пак в средите на медицината все още таят надежда, че в бъдещето учените ще успеят да извлекат положителните ефекти на лекарството и да отстранят негативните му.