Всяка радикална историческа промяна води до промяна на елитите и на езика. Всеки интегрален исторически период оставя някакви собствени отпечатъци в речта. Това са ключови думи, отразяващи специфични страхове, надежди, вкусове и увлечения на обществото. Епохата на социализма си има собствен лексикон с ключови понятия като класова борба, петилетка, империализъм, идеологическа борба, диверсия, герой на труда, комунистически идеал, както и множество производни от думата народ – народен страж, народен враг, народна милиция, народен артист, нармаг и т.н. Тогавашният силно идеологизиран и наситен с клишета медиен език, ползващ много често готови мисловни и езикови конструкции от партийни документи, беше сполучливо наречен дървен език (La langue de bois) от френската социолингвистка Франсоаз Том. Този език имаше свойството с много думи да поднася малко действителна информация.
След 10 ноември тази лексика беше заместена от нови ключови думи като демокрация, приватизация, дисиденти, реституция, компромат, свободни и демократични избори, опозиция, червени боклуци и т.н. Към края на 90-те речникът се обогати с понятия като цивилизационен избор, евроинтеграция, евроатлантически ценности, рекет, мутри, чалга, а в още по-ново време бяха изковани евфемизиращи понятия като бизнес партия, край на прехода, заменка, обръчи от фирми, силови групировки, сенчест бизнес и т.н., за да стигнем до съвсем пресните „вещици“ и „лоялен гражданин“.
След 10 ноември медиите бяха буквално пуснати да палуват на воля. Освободени от сковаващите догми на дървения език, те търсеха повече ефективност, повече функционалност и лесно я откриха в езика на улицата, жаргона и просторечието. Медийният език стана многолик – някъде стегнат, точен и образен, другаде фриволен и циничен, често пъти жесток и безчувствен и също толкова често немарлив и безвкусен. Това е така, защото свободата, както и войната, е свързана с неизбежни странични щети.
Процесът изглеждаше като демократизиране, но тази свобода имаше и своите крайности, достигащи до цинизъм и вулгарност. В последните няколко дни имаме ярки примери за това, всичките те са на един „автор“ – Недялко Недялков. Немарливи, безвкусни и цинични думи зареди Недялко в отговор на една много умела и издържана провокация от шоумена Слави Трифонов. „Апогеят“ на неговите журналистически напъни и опити да се очисти малко, бе обръщението към майката на Трифонов.
Да четеш и да плачеш! И не да плачеш за „мъките“ на Недялков, а за начина по който човек, определящ себе си за журналист, се проваля впечатляващо и то завличайки авторитета на цялата гилдия.Груб, циничен и изключително грозен начин да се защитиш!
Няма да се ангажирам с това да определям кой крив и кой прав в цялата история, но като гражданин, човек и журналист ми се ще да споделя какво ме тревожи.
Чета и ме е срам, ама от онзи срам, дето друг прави нещо, а теб те хваща срам!
А този, който предизвика моя срам, гордо пише :“А аз просто му гледам сеира, чудя се докъде ще стигне простотията му.“.Да това го написа точно Недялко Недялков в циничното и лишено от елементарна журналистическа етика, обръщение към майката на Слави Трифонов и към него самия. Ние всички гледаме, но не се чудим кой стигна пръв до дъното на простотията, може би учудващо за Недялков, в това „състезание“ той отдавна победи, падайки по-ниско отколкото някога съм си представяла, че може да падне един журналист.
Провокации от страна на Трифонов имаше, има и ще има, но в нито една от тях нямаше цинизми, нямаше онова кафяво и пошло, което изля Недялков в опитите да покаже……всъщност не знам какво искаше да покаже точно.
Така докато Слави забавлява, Недялко отблъсква за пореден път, защото дори за иронията трябва да имаш малко усет и повече мисъл, за да я използваш където, както и когато трябва.
Ако изхождаме от Етичния кодекс на българските медии / които смятам, че Недялков не е чел или не е разбрал/ ще видим, че въпросният господин нарушава не една и две точки от него. Една от тях, гласи: „Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации. „, нито добър тон видяхме, да не говорим пък за благоприличие в текста на Недялков, особено в начина на изразяване и на циничните думи, които използва. Той вероятно ще каже, че е предизвикан – е да, но как : Трифонов казва,че го обича! В това нито има нещо цинично, нито пошло, просто един човек си признава публично чувствата и то по далеч по-възпитан начин. По-важното е, че това което прави Трифонов предизвиква усмивки, хората се забавляват от проницателността и умението на шоумена да провокира, докато другата страна в спора губи уважението не само на читателите, но и на колегите си / поне на някои от тях/.
Аз вярвам, че взаимоотношенията между медиите, както и между медийните професионалисти, работещи в тях, трябва да се характеризират с взаимно уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на професията, затова не вземам страна в спора, не ангажирам и никой с моето мнение, но Недялков предизвиква яд у мен, защото мразя хора, заради които се руши авторитета на цяла гилдия, защото заради такива индивиди все още сме много назад в медийните класации, заради такива като него се срамуват такива като мен, че живеят, работят и творят в подобна среда – заедно с такива като него .
Не защитавам Слави Трифонов, но се възхищавам на умението му да провокира, без да пада на нивото на хората, които предизвиква, възхищавам се, че умее да го прави без да се „изцапа“ и не на последно място смятам, че той успя да постигне търсеният ефект, но трябва да благодари на Недялков, който така се изложи сам, че и Слави не би могъл да го направи толкова успешно.
Понеже Недялков засегна в „писанието“ си и онези, които са се подписали за референдума иницииран от Слави Трифонов, ще кажа : И аз се подписах, и никак не ме е срам, защото на тези въпроси има отговори, които аз за себе си съм намерила, защото искам някой да чуе моят, твоят и нашият глас.Аз вярвам,че радикалната промяна към по-добър живот може да бъде следствие най-вече от радикално стесняване на сферата на политическо влияние – стесняване, което ще е резултат на деинституционализация, децентрализация, приватизация и мащабна данъчно-осигурителна реформа, която да ограничи парите в ръцете на управленския ни елит във всичките му проявления.
И не виждам какво общо има референдума, който толкова хора подкрепиха с вашите лични чувства и емоции, г-н Недялков, та го засегнахте в злобните си излияния? /Не ми отговаряйте на този въпрос, знам че е от безсилие./
И нещо като за последно, защото няма как да го подмина – жал ми е, че големият за мен Недялко ЙОРДАНОВ, трябваше да излезе и да защитава и обяснява действията на своя син, този човек като всеки друг защити детето си,защото всеки родител прави това за рожбите си, дори да знае сам, че те не заслужават.
Автор: Мариета Димитрова