България отбелязва 139 години от Съединението. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Денят се отбелязва с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.
По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел „окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“. Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.
На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това – на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Съединението ще бъде отбелязано с различни мероприятия в страната
Кулминацията е тържествената проверка (заря) тази вечер на площад „Съединение“ в Пловдив.
Президентът Румен Радев ще посети Пловдив, където ще участва в тържествената проверка-заря и ще приеме почетния строй, съобщи прессекретариатът на държавния глава. В 20:45 часа президентът Радев ще произнесе слово. В честването на Съединението в Пловдив ще участва и служебният премиер Димитър Главчев, съобщиха от правителствената пресслужба.
139-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия ще бъде отбелязана тържествено с участието на представителни военни подразделения, съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната.
В София Съединението ще бъде отбелязано пред мавзолея – костница на княз Александър Батенберг с участието на представително военно подразделение от Националната гвардейска част. Ще бъдат поднесени венци от името на министъра на отбраната и началника на отбраната.
Националният военноисторически музей (НВИМ) ще работи с обичайното си работно време и входни такси и специално за своята публика Музеят ще покаже знамето, под чиито дипли на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив. То е трибагреник с лъв, приготвено е за Източнорумелийската милиция, но не е използвано заради статута на Областта. Именно това знаме войниците на майор Николаев целуват, преди да тръгнат, а думите върху него „Съединение или смърт“ ни пренасят в онези героични дни, когато общественият и човешкият живот се осмислят с категориите на националните идеали. /telegraph.bg/