Едва ли в тези дни на религиозно вълнение и инфекциозно отделение е редно да занимавам читателите с личността си, но ще ви разкажа какво се случи с мен в една топла и тиха петъчна вечер миналия ноември. Тъкмо бях паркирал пред входа на дъщеря си около 9 вечерта да я оставя след тренировка. Момичето слезе, тръгна към стълбите, аз откопчах колана и започнах да ровичкам в джоба на дънките за цигари, защото не пуша с деца в колата, нали така трябва? Напипах кутията и… внезапно чух разкъсващ тъпанчетата металически тътен. Няколко секунди по-късно се свестих на 30 метра от входа, чак на следващата пряка.
Накратко, някакво 20-годишно селянче с мерцедес, изникнало с бясна скорост (около 100 км/ч според полицаите), ме беше изцепило отзад с такава сила, че колата ми беше прелетяла почти 10 свои дължини, преди да се приземи. Нищо не усетих, само ужасяващия звук. Опомних се моментално от удара на дебелата ми, коньовишка тиква в арматурното табло и се изсулих от усуканото като предизборна реч на Ивайло Нойзи Цветков купе.
Дъщеря ми тичаше към мен с писъци, прегърнах я. Нямаше ми нищо, освен че в следващия месец всяко кокалче в тялото ме болеше като след спаринг с Владимир Кличко, а и в мутрата мязах доста на Кубрат Пулев. Благодаря ти, Господи, ако те има. Знам обаче какво няма. Милен Цветков няма да прегърне повече дъщеря си. Нито сина си.
Миналото-минало. Застрахователите ми изплатиха тотална щета на унищожения автомобил и сега само когато е много влажно ме наболява вратът. Но като съвестен журналист си направих труда да почета малко правна материя и установих следното – дори в днешните ултралиберални времена на защита на правата на норките, джендърите, прилепите и свободните кокошки, в Европейския съюз има само 3! държави, в които при убийство по непредпазливост може да се отървеш с условна присъда. Едната е нашата мила татковина. От Холандия, през Гърция, до Ирландия, ако отнемеш човешки живот, колкото и да е неволно, ще ти се наложи да полежиш. Защото убийството не е ташак, ей.
А Милен Цветков беше убит. Той не загина в произшествие. Не стана жертва на случайността. На нелеп инцидент. На жестока игра на съдбата. Да се качиш зад волана, налапал кофа амфети и изсмукал три масура трева означава, че си убиец. И то умишлен. Смъртта не се нуждае от сравнения и паралели, тя няма качествено измерение и се усмихва на всеки от нас. Но има количествено и то е недвусмислено – от началото на извънредното положение към момента, в който пиша тези редове, от отвратителния COVID-19 у нас са починали 42-ма души, а в катастрофи – над 60.
И така, както по заповед на генералите и според собствената си гражданска отговорност се опитваме да постигнем инфекциозното плато и да запазим бездруго оределия си народ от унищожение, трябва да направим същото и с хектолиттрите кръв, които леем на пътя. И първото действие е да има ефективни присъди за автоубийците. От утре. Хайде, не от утре, но когато Цвета Караянчева и подопечните й започнат работа, трябва веднага да се въведат драстични корекции в Наказателния кодекс. Тогава смъртта на Милен Цветков ще има (макар и не за семейството му), някакъв смисъл.
След година, хайде след две, вирусът вече няма да го има, но друсаните и пияни убийци като килъра на Милен още ще са сред нас. Присъдите им – заменени с глоба и административно наказание. Не ме разбирайте погрешно – на всеки може да се случи фатален инцидент на пътя. Големи личности като Георги Калоянчев или Кирил Маричков са убивали хора в катастрофа. Шофьор съм от десетилетия и понякога наистина не можеш да предотвратиш фаталния удар. Но седнеш ли зад волана, потънал в пиячка и дрога, е все едно да насочваш зареден пистолет напосоки.
Никаква милост за подобни скотове, независимо дали им е първо, шесто, или 666-о нарушение. Доживотен затвор за лайното, убило Милен Цветков и сродните му човекоподобни. Ще видите как бързо жертвите на ПТП-та бързо ще паднат наполовина на година база. Или още по-ниско. Щом с вируса го правим, да го направим и с джигитите, генерали имаме достатъчно.
И, Милене, почивай в мир, пич!
News24sodia.eu