Христо Ботев с братята си Стефан, Стоян и Кирил.
Геният не оставя наследници. До 88 години доживява единствено Кирил, петото дете на даскал Ботьо
Pодът, от който произлиза гениалният поет Христо Ботев, е една от най-емблематичните възрожденски фамилии в историята на България. Този бележит род дава на страната изтъкнат възрожденски учител, гениален поет-революционер, генерал-лейтенант и един от първите директори на Пловдивската народна библиотека и музей. Тя дава и своя „кръвен данък” пред олтара на Отечеството- двама души Христо и Боян Ботеви, пише „Марица“ в разказ за легендарната фамилия.
Най-уважаваният и учен мъж на Калофер даскал Ботьо Петков и красавицата Иванка Дрянкова се женят в края на 1845 г. Бракът им продължава 23 г. до смъртта на Ботьо през 1869 г. Девет деца – седем момчета и две момичета, се раждат в семейството на даскал Ботьо Петков и жена му Иванка и нито едно от тях не успява да продължи рода. Изследователите говорят дори за прокоба над калоферския род.
Първородният син на семейство Ботеви, Христо, свързва живота си в Букурещ с Венета Рашева. Приема и гледа като свой сина Димитър. На 12 април 1876 г. Венета ражда дъщеря, наречена на дъщерята на поета, Иванка. Месец по-късно гениалният поет тръгва с чета да освобождава родината и загива под връх Вола.
На 17 май на борда на кораба „Радецки“ Ботев пише прочутото писмо с думите:
Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те Христа“. На 2 юни 1876 г. войводата е пронизан с куршум под връх Камарата във Врачанския Балкан. Венета отглежда сама двете си деца, на които дава отлично образование.
През ноември 1906 г. дъщерята на Ботев Иванка умира от тежък сепсис, месеци след сватбата си с финансиста д-р Стоян Христов. Така се прекъсва пряката кръвна връзка с Христо Ботев.
Съпругата на поета революционер Венета си отива през 1919 г., унижена, забравена от свободна България. Според летописци майката на Христо Ботев Иванка и съпругата му Венета се хранели веднъж на ден със сух хляб, потопен във вода и оцет. Гордата Венета дори отказва мизерните 30 лева народна пенсия.
Сестрата на Ботев – Ана, умира едва 17-годишна при раждането на сина си Тодор. Малко след това същата участ спохожда и детето.
Втория син в семейството Петко е прикован на легло още като младеж. Умира едва 20-годишен след цели 8 години мъчително боледуване.
Четвъртият – Стефан, роден през 1854 г., заминава 16-годишен да учи гимназия в чешкия град Табор. Там заболява от туберкулоза и се връща в родния Калофер. Заминава в Букурещ при брат си и му помага в журналистическата работа.
Само болестта му попречва да се качи на кораба “Радецки”. Завръща се в България през 1888 г. Умира 36-годишен през 1890 г., когато е директор на областната библиотека в Пловдив. Няма данни да се е женил и да е оставял наследници.
Кратък живот имат още три деца в семейството: Тота, появила се на бял свят през 1859 г., и двамата Геньовци – през 1861 г. и 1863 г., умират още в ранна възраст, пише историчката Атанаска Петкова.
Едва19-годишен умира и последното дете в семейството – Боян Ботев, роден през 1866 г. 4 години учи в кадетското училище в Елисаветград в Русия, после се прехвърля във Военното училище в София. Показва чудеса от храброст в Сръбско-българската война и в боевете за Сливница на 7 ноември 1885 г. е тежко ранен с три куршума и два пъти прободен с щик. Три дни по-късно умира в ръцете на брат си Кирил.
Най-дълголетен от наследниците на даскал Ботьо Петков е петото му дете и четвърти син – Кирил Ботев. Той доживява до 88 години, а животът му е пълен с премеждия. Пише стихове. Участва в четата на брат си Христо Ботев. След разбиването е заловен от турците и осъден на 15 години затвор. Лежи 2 в крепостта Сен Жан д’ Акър в Мала Азия. Завършва Военното училище, специализира в кавалерийската школа в Сомюр, Франция и в Генералщабната военна академия в Брюксел. Участва в Сръбско-българската война, по-късно е командир на 3-и конен полк в Пловдив. Бил е началник на Военното училище и зам.-министър на войната. Умира през 1944 г.
В Брюксел през 1883 г. Кирил Ботев се жени за белгийката Мари Оли дьо Розиер. Двамата имат 49-годишен брак, белязан от семейна драма – на петата година след венчавката им двамата разбират, че няма да могат да имат свои деца. Осиновяват сина на сестрата на Мари Оли – Ноел Шарл. Той е прекръстен на Христо Кирилов Ботев и до 1920 г. е гвардейски офицер. Жени се за Надежда Маркова и през 1921 г. им се ражда дъщеря, която кръщават Венета. Тя работи дълги години в института “Христо Ботев” и в Института по история на БАН. Син на Венета е историкът Боян Ботьов, председател на фондацията “Христо Ботев”./БЛИЦ