Румен Овчаров е член НС на БСП, председател на Съвета по икономическа политика и туризъм към партията и член на НС на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Роден е на 5 юли 1952 г. в Бургас. Инженер и икономист, специалист по атомни електроцентрали. От 1996-а до 1997 г. е министър на енергетиката в кабинета „Виденов”. Специализирал е в САЩ и Европа.
Министър е на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев от август 2005-а до май 2007 г. Депутат е в 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото НС. Дългогодишен председател на социалистите в София.
Интервю на Симо РУСЕВ
– Г-н Овчаров, вашето име е сред номинациите за лидер на предстоящия БСП конгрес. Какво може да предложите вие като алтернатива на политиката на „мозъчната смърт”, която доведе до разгромната загуба на местните избори?
– Какво аз мога да предложа е въпрос, който не е актуален в момента. Моята кандидатура за председател не стои реално. Времето, в което беше реална кандидатура, мина отдавна. И много мои другари направиха така, че този процес да бъде необратим. Времето е на други.
– Какво обаче могат да предложат „другите” в БСП като стратегия и дългосрочен хоризонт, ако Миков говори за битовото оцеляване на хората в държавата?
– Очевидно за всички е, че в момента БСП е единствената партия, която може да събере около себе си подкрепа, за да се създаде алтернатива на сегашното управление. Ясно е, че управлението на държавата под ръководството на Бойко Борисов и ГЕРБ не събира ентусиазма и подкрепата на болшинството българи. И това няма как да стане, при положение че виждаме абсолютната непоследователност, бих казал даже налудничавост в действията на управляващите – днес правим съдебна реформа, утре не правим съдебна реформа; днес правим реформа в МВР, утре не правим реформа в МВР; днес правим пенсионна реформа, утре не правим пенсионна реформа или пък здравна реформа. По същия начин – днес изграждаме лифтове на Банско, утре не ги изграждаме тия лифтове. Днес правим обществени поръчки и магистрали, утре по някаква причина ги прекратяваме. Днес така, утре иначе. Това е ненормално за всеки нормален човек, а за държавата е катастрофално опасно. Аз го наричам управление на държавата на заден ход. Това е все едно да караш в скоростната лента на магистралата на заден ход. Рано или късно катастрофата е неизбежна.
– Не е ли също толкова налудничаво и признак за вътрешнопартиен разлом „старият” Дъбов да атакува Миков, че не е отишъл при Путиновата „Единна Русия”, а при хората от „Справедлива Русия” в Москва?
– Това е един от проблемите на партията. БСП, вместо да погледне и да поразсъждава що е то новото и съвременното ляво, легна на гърба на лозунги отпреди 100 години и реши, че това е достатъчно. И забрави, че преди три години със същите червени лозунги събра алтернативния вот срещу Бойко Борисов. Почти един милион гласуваха за БСП 2013 година. А на следващия ден същите тия, които вдигаха левите лозунги, предложиха цялата власт на двама олигарси и на Ахмед Доган. Те определиха правителството и те на практика управляваха държавата от името на БСП. Сега решиха, че с внезапно пламнало русофилство хората ще забравят как превърнаха цялата БСП в прислуга на олигархията. Това са, както ги наричате вие, битови подходи и те няма да решат големия и стратегически въпрос на БСП – може ли партията да провежда самостоятелна политика в съвременния свят; как и по какъв начин се формулира тази политика; що е то новото ляво; какво е различното, което ние предлагаме; и има ли ги хората, които да го направят.
– Корнелия Нинова се заяви като много сериозна алтернатива на сегашното ръководство, но не е ли тя „синя подводница” в партията?
– Това са смешни неща. Тя е човек, който повече от 15 години е в ръководството на партията, в ръководството на парламентарната група, непрекъснато е на трибуната, отстоява позиции и поема тежки удари заради партията. И изведнъж да си спомниш, че в младежките си години е била синя, не е сериозно. Това даже е добър знак – видяла е, осмислила е вижданията си, че СДС и десните не носят перспективата за България.
– Възможно ли е след конгреса БСП да реализира политика за сближаване с ГЕРБ?
– Това е голямото желание на управляващите. На тях разправиите им идват вече много, както и да угаждат на тия и ония от коалиционните си партньори. Макар че ако не угодят на едните, с другите сигурно ще се разберат. И това им създава комфорт. Правилно е БСП да остане в опозиция. Да бъдеш обаче в реална опозиция изисква задължително, първо, да имаш смелостта да бъдеш такава опозиция, и второ – да нямаш никакви зависимости. Едва тогава може да говориш смело. БСП, за съжаление, не прави това. Както виждате, БСП някак си не забеляза двата съмнителни консорциума, които спечелиха огромни обществени поръчки. БСП пропусна активното мълчание на държавата по препродажбата на БТК. БСП, хем сме русофили, участва в комисията, която трябваше да разследва влиянието на Русия. Това са двойни игри. БСП подкрепи избирането на Цветан Цветанов за шеф на вътрешната комисия и проспа назначаването на Филип Димитров за конституционен съдия – да бяха назначили поне Екатерина Михайлова, тя е конституционалист, а не обикновен адвокат.
– Коя би била общата лява кандидатура за президент?
– Не гледам на въпроса от позицията на общото ляво. БСП трябва да стане инициатор и средището, около което да се концентрира алтернативният вот срещу ГЕРБ. Това не е само лявото. Тук има и много дясно. Такава трябва да бъде кандидатурата, която да бъде подкрепена от БСП. Това е филм с три епизода. Първият епизод е промяната, която трябва да се случи на конгреса. Вторият епизод по аналогия с „Междузвездни войни” е „силата се пробужда”, това трябва да се случи на президентските избори през консолидацията на всички хора, които искат алтернативи за България. И едва третият епизод е новата лява вълна, но тя може да се случи догодина някъде по това време за следващите предсрочни парламентарни избори.
– Добре ли е, че хората ще трябва да гласуват задължително?
– Мисля, че точно по този въпрос БСП има достатъчно последователна позиция, ако пропуснем някои невероятни изцепки на Сергей Станишев от времето, когато се случваше правителството на Пламен Орешарски. Не съм съгласен правата да се превръщат в задължение по неработещ начин – само да угодим на някого за популистките му идеи.
– Как обаче БСП ще взаимодейства с Татяна Дончева, която ще бори мутрите с Радан Кънев?
– В българския политически живот може да се случи всичко – всякакви коалиции и всякакви действия. Знам от собствения си опит, че многоходовите комбинаци са невъзможни. Случват се максимум двуходови. Така че тези, разположени много далеч във времето, комбинации са неработещи.
– Разнобоят в Реформаторския блок може ли сам по себе си да доведе до предсрочен вот?
– Бих ви обърнал внимание на това, което се случва в други бивши социалистически страни. Например в Полша една дясна парния сменя друга дясна партия. Туск сменя Качински, после Качински сменя Туск, но никой не си спомня за Квашневски и за левицата в Полша. Те даже вече са извън парламента. А Квашневски беше два мандата президент. В Унгария социалистическата партия, която управлява два мандата, вече е в миманса. Имам усещането, че в България част от Реформаторския блок се опитва да формира такава дясна алтернатива. Но не мисля, че имат нито политически, нито експертен капацитет.
– Вие обаче сте безспорен енергиен експерт, ще бликне ли газ от блок „Хан Аспарух”, затова ли руснаците не прибират тръбите, предназначени за „Южен поток”, и достатъчни ли са три процента концесионна такса за българската държава?
– Аз слушах с голям интерес гръмките думи на Бойко Борисов за тия милиарди, които ще потекат от този блок. И се чудех откъде ще дойдат тези милиарди и кои точно разходи ние ще компенсираме. България в настоящия момент плаща за природен газ малко над един милиард лева годишно при сегашните цени и потребление. И понеже договорът е концесионен, тези милиарди няма да дойдат при нас. Ние просто ще получаваме няколко процента концесионна такса. Всичко останало ще отиде за тези, които инвестират. Но когато Бойко Борисов говори, и фактите мълчат.
pik.bg