Луксозният автомобил не е бил много по сърце на Георги Димитров, който предпочитал да се появява на публични места с кадилак, подарък от работници в Америка, които го купили по повод Лайпцигския процес.
Очевидно е, че от кръга около Луканов изтича информация към нароилите се вече борчески и мутренски групировки, които търсят всякакви начини, за да трупат лесни печалби.
По онова време кражбите на коли бяха вече битово всекидневие, на дневен ред излизаха кражбите на заводи и банки, така че целият скандал потъна много бързо. И така личният брониран „Пакард” на Сталин, подарен по-късно на Георги Димитров, бе откраднат точно преди 20 години в нощта на 12 срещу 13 октомври от къщата-музей на комунистическия вожд. Това е един от първите бронирани автомобили в света въобще. Самата идея за такива автомобили се заражда в началото на 30-те години. Българският „Пакард” е произведен в зенита на компанията (1936-1938 г.), а от тази бронирана серия са направени едва 10 броя.
Сталин не обичал да пътува, не държал на колите, но параноята го подтикнала през 30-те да си вземе бронирана лимузина.
След смъртта на Димитров колата е съхранявана в гаража на ЦК и УБО, а през 1974 г. е прехвърлена в къщата-музей на „вожда и учителя” на ул. „Опълченска” в София. Там „Пакард”-ът е затворен в подземен гараж заедно с още два автомобила, отново собственост на Георги Димитров. Един от тях е любимият му „Кадилак”, а другият е „Татра”, подарена от Клемент Готвалд при подписването на първото междудържавно споразумение между комунистическите вече България и ГДР.
Технологията на кражбата е не по-малко интересна.
В нощта срещу 13 октомври един от пазачите забелязва, че той излиза от музея, но по-късно заявява, че сметнал, че го изкарват за някакво мероприятие отново.
Заведено е следствие от 3-то районно столично управление, но е прекратено „поради липса на доказателства”. Автомобилът е обявен за издирване от Интерпол.
По-късно „Пакард”-ът, изчезнал от „Опълченска”, е открит в частен музей в Чикаго. Впрочем това, че колата е прекарана тайно в САЩ, се установява от българските специални служби още през 2007 г. Тогава в страната постъпва информация, че лимузината е вкарана в САЩ като скрап през 1997 г. Интересното е, че след като първоначално уж няма информация по случая, а следователите не разполагат с доказателства, за да заведат дело, се оказва, че все пак е имало хора, които знаят с подробности как са се развили нещата. Известно е кой вкарва автомобила в Америка и дори кои са крадците.
По искане на Интерпол върху музейния експонат в Чикаго е наложен запор. Доказателствата, че той е твърде идентичен със задигнатата от София кола, са твърде убедителни, а това означава, че „Пакард”-ът може да се върне в България.
Историята с тази знаменита кражба, както и тази с продадения уникален „Мерцедес” на цар Борис III, подарен му малко преди неговата загадъчна смърт от Хитлер (и пристигнала в София едва след погребението на монарха), с пълна сила повдига въпроса за създаването в България на специализиран автомобилен музей. Българската столица е една от малкото в Европа, където няма такъв.
Точно една година преди да бъде откраднат, автомобилът е оценен от английски специалист на $1,5 милиона. В момента на кражбата се предполага, че стойността му е била вече над $2 милиона, но според специалисти организирането на търг с явно наддаване още тогава би могло да доведе до покачване на цената до $7 милиона. При положение, че хипотезата за историческата стойност на возилото бъде доказана, на практика то става безценно.
Ясно е кой е човекът, задигнал автомобила от България. Експерти обаче споделят, че крадецът едва ли ще бъде наказан. Той е родом от Югозападна България, но личността му продължава да се пази в тайна.
Само преди година в щатски сайт отново е публикувана обява, в която се съобщава, че пакардът се продава. Тя гласи: „Предлагаме за продан пакард, 12 цилиндъра, произведен през 1937 г. Стъклата му издържат 50-калиброва картечница. Вкаран е от Белгия през 1997 година. Първоначална цена 6 млн.”
Тогава разследващите пак започват работа по случая. Службите този път изчакват известно време, за да могат да хванат дирите на колата.
20 г. след обира мистерията и съмненията остават. Мнозина смятат, че не е възможно рядък автомобил, тежащ между 5 и 7 т, да бъде изнесен от страната незабелязано и без протекции от властимащите. Странни и необясними остават и пренебрежително кратките и непълни протоколи от разследването на кражбата през 1992 г. Няма и точно обяснение защо никой не се е поинтересувал какво се случва с най-скъпата кола, крадена някога у нас, вече толкова години.
Според реставратори и свидетели в обира е замесен полицай, това обаче остава само една версия.
Интересна подробност е, че никой в музея не се притеснил, след като 2 дни по-рано била счупена сигналната инсталация на гаража. Разпитани от полицаи, собственици на различни кафенета наблизо разказват, че видели колата да напуска гаража, но помислили, че реставраторите пробват двигателя.
Предполага се, че историческият автомобил е изкаран от страната ни с ТИР. Вероятно е престоял в различни гаражи, докато се озове в Белгия, и през 1997 г. той е натоварен на кораб и отплава от пристанището на Антверпен за Америка.
За първи път данни за автомобила са открити от журналисти в американски сайт през 2007 г., когато се появява обява за продажбата му. В нея собственикът я предлага срещу 3 млн. долара. Сформира се комисия, която да установи точното място на автомобила, но нещата отново затихват. Обгърнатата с легенди и история кола продължава да бъде най-скъпият автомобил, който някога е краден в страната ни.
Някои изследователи твърдят, че именно с пакарда, открит в Америка, Сталин е бил на срещата със съюзническите лидери в Техеран през 1943 г. Според други Йосиф Висарионович или негов заместник са пристигнали с пакарда на историческата среща в Ялта след Втората световна война, когато се е решавало бъдещето на света.
Няма никакви данни Димитров да се е возил изобщо в пакарда. Той се е смятал за народен любимец и вероятно е мислел, че няма заплахи за живота му, коментират експертите.