Петя Владимирова, „ДНЕВНИК“
Ден след показния арест на кмета на район „Младост“ Десислава Иванчева в центъра на столицата шефовете на Специализираната прокуратура Иван Гешев и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев заляха медиите с обилна информация за случилото се, но така и не изясниха един ключов въпрос. При това въпрос, който няма нищо общо с това дали задържаната е виновна, или не – предмет на разследване и доказване от страна на обвинението.
А именно:
Защо беше необходимо да се прави петчасовото зрелище на кръстовището пред Спортната палата, да се броят и описват банкнотите на тротоара, Иванчева да стои права в белезници, за да да я гледа и снима който мине, и като връх на произвола да не й се осигури адвокат веднага след поставянето на белезниците, а тя да вика през загражданията, че иска защитник?
Пред медиите прокурорът Иван Гешев обясни, че чакането на пътното платно е било наложително, защото, ако обвиняемата не присъствала по време на целия оглед и описване на уликите, можела по-късно да заяви, че са подхвърлени и да компрометира делото.
Гешев обаче не е от вчера в прокуратурата и знае, че в такова зрелище няма никаква „производствена“ логика.
Тоест то не произвежда доказателства за съда, защото никаква криминалистична причина не налага разследване за такъв огромен подкуп да се прави на тротоара. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) изисква да се запечатат колата, пакетите, кашоните, т.е. да се обезпечи тяхната неприкосновеност, и в присъствието на задържаните, на адвокат и поемни лица да отидат в прокуратурата, следствието или полицията и да броят, описват, оглеждат, разпитват, освидетелстват и всичко каквото е нужно според НПК.
Гешев би трябвало да знае също, че сеирът на кръстовището произвежда друго, което никак не е в негов интерес – снабдява защитата с доказателства за нарушаващо човешки права унизително третиране на задържани, и то в присъствието на надзирателя и гарант на законността в негово лице – цял целеничък ръководител на Специализираната прокуратура.
Но тогава защо прокуратурата и антикорупционната комисия си го позволиха?
Защото актуалните цели са други и те са постигнати, а ефективното осъждане от съда на кметицата е цел от друг род и тя сякаш надникна зад неколкократно повторената вчера и днес предпазлива фраза на Гешев: „Ако делото влезе в съда…“.
Постигнатите цели са няколко и всичките са с пропагандно-политически привкус:
– Зрелището е тухла в изграждането на образа на героите в борбата с корупцията – от Специализираната прокуратура, до новият-стар герой Пламен Георгиев и току що създадената суперкомисия КПКОНПИ. По коя телевизия няма да се чуе за всеотдайния труд и постиженията им…
– Всяване на страх и внушение за всепозволеност и недосегаемост на КПКОНПИ. Да си правят сметката всички – и онези, които има за какво да се страхуват, и които нямат причини за страх, и особено от средите на опозицията.
– Т. нар. гражданско общество, което вика по площадите, да си наляга парцалитеи разни Десислави да не се натискат за политици, защото ще им бъде видяна сметката, както я видяха на Иванчева. Политиката е запазен терен за партийните юнаци.
– Агитпроп ефект пред европейците за репресивните промени в НПК и Закона за съдебната власт (ЗСВ) и конкретно за прехвърлянето на делата за корупция в Специализирания съд: вдругиден, когато Спецсъдът почти сигурно ще задържи с постоянен арест Иванчева и заместничката й, а най-вече ако и Апелативният спецсъд потвърди задържането, което при такова тежко обвинение, наказуемо с до 30 г. затвор, най-вероятно ще стане – то постигнатият ефект звучи така: ето, поправихме НПК и резултатът е виден.
А ако делото влезе един ден в съда (по Гешев) за разглеждане по същество на обвинението, този ден ще е толкова далечен (показва го практиката на този вид разследвания), че дотогава сегашното зрелище ще бъде потънало в забрава и дори осъждането или оневиняването няма да възбуди обществото.
Не е и нужно. Целите са постигнати сега.