Хубавата Елена се разхождала из Несебър

Златото на древните е заровено под дюните

България има едни от най-прекрасните крайморски пясъци в света

Хубавата Елена била прости­тутка, почина­ла в днешния Несебър

Древен тракийски апокриф разказва как един от синовете на троянския цар Приам – Парис, раз­глезен хлапак, обикалял отегчен по егейските пристанища и харчел парите, които старият вдетиняващ се вече цар се чудел какво да прави. Един ден се озо­вал в дома на Менелай. Виждайки нищетата му, горделивото хлапе за­почнало да се хвали с богатствата на баща си и родната Троя. Менелай и брат му Агамемнон бързо подушили богата плячка. Подпитвайки хи­тро хлапака, те разбрали, че силите им са твърде малки за такава голяма хапка. Замислили се и измислили.

Пробутали на лапниша­рана Парис една от жените на Менелай – Елена. Ме­нелай, по стар тракийски обичай, имал десетина жени. Елена далече не била най-хубавата, дори не била от най-младите сред Менелаевите жени, но била отракана хетера. Тя бързо завъртяла гла­вата на младока. Нейна внучка от Месембрия, където Елена доживяла до дълбока старост, разказва истината за баба си в запазен и до днес перга­мент. Точно тази внучка пише, че Елена получила заповед от Менелай и Агамемнон да прелъсти Парис и да избяга с него в Илион. Тя приела с охота задачата, защото сигурно си е направила сметката, че дори плановете на два­мата братя да не успеят, няма нищо да загуби, забягвайки с наивния и не­опитен Приамов син в един толкова богат град. И се оказала права – Приам от пръв поглед я разбрал що за птичка е, дарил я богато и я отпратил надалече, чак в Месембрия. Там тя жи­вяла твърде охолно много години – прилично омъже­на и тачена от бедния си съпруг и многобройното потомство за пребогатата си зестра.

Всъщност тази легенда се приема от някои лю­бители на конспирациите за чиста проба истина. И дори се смята, че Троя е погребана не в Мала Азия, а под днешно Царево. Според анонимни автори от Средновековието, когато представителите на Ватикана дошли да сключат унията с цар Калоян в разговорите с нашите първенци те заговорили в поучителен стил за минали велики народи и за това че, Рим е произ­лязъл от тях, а видиш ли българите са все още един млад и още недорасъл народ. Те споменали за Троя и водената война, след която от жителите бегълци по-късно се е съградил Рим. На тези думи Калоян се засмял и отвърнал: „Че кой по-добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди”. От тези думи някои правят изводи, че Калоян добре е знаел, че Троя е била по неговите, т.е., бъл­гарските земи, където са живели прадедите на българите.

Любителите на тео­рии на конспирацията са убедени, че под дюните на българското Черномо­рие са скрити остатъците на много древни градове, някои толкова древни, че са по-стари от времето на потопа, описан в Библията. България има едни от най-прекрасните дюни на света. И това го признават не само родни учени. За разлика от пясъчните пустинни дюни нашите са покрити с растителност и са много красиви, когато тя цъфти. Повечето цветя, храсти и дървета са в Червената книга на защитените и много редки видове. Част от дюните по българското Черноморие вече ги няма заради разрушителната дейност на човека.

Под някои от дюните има златни съкровища, ка­тегоричен е директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. В характерния си стил той разказва как някога, преди много-много години, дюни не е имало. Но точно на мястото, където те са се образували до Несебър, някога древните погребва­ли мъртвите си. Правели го заедно със скъпоцен­ностите на починалия. Златни съкровища може да пазят скандалните дюни в местността Кокала край Несебър. Божидар Димитров допуска, че местните хора кръстили терена Кокала, защото непрекъснато попадали на дребни кости в него. „Това не е случайно. Историче­ските и археологическите данни сочат, че спорните 29 дка се намират точно на място, за което се предполага, че някога е бил некрополът на легендарната Месембрия”, казва директорът на НИМ. „Като дорийска колония тя не е имала закон, забраняващ поставянето на сребърни и златни предмети в гробовете. Неслучайно преди години малко златно съкровище е било открито в съседен на дюните терен”, изтъква Димитров.

Несебър е един от най-древните градове в Европа. Наследник е на древното тракийско сели­ще Месембрия, основано през второто хилядолетие пр.н.е. Името му означава град (брия) на Мелса. От 510 г. пр.н.е. е превърнат от преселници дорийци в гръцки град-колония под името Месембрия, конкурент на Аполония в търговията по Чер­номорието. В него имало театър и храм на бог Аполон. В града са секли монети от сребро и бронз, а през III в. пр.н.е. – и от злато.

Старият Несебър е и едно от първите селища по нашите земи с водопровод и канализация. Направени са, след като полуостровът става гръцка колония. Тогава са изградени кре­постни стени, амфитеатър, култови сгради. Оформя се като търговски център, в който се изсипват стоки от целия Егейски и Средиземноморски басейн. Много от тях са именно златни и сребърни накити, с каквито се кичели местните жени, а и не само те. Защото златните украси били израз на високо място в обществото. И когато притежателят им напускал земния си път, бил погребван с тях. Затова от години иманяри обикалят дюните с металотърсачи, а шефът на НИМ призна, че в гробищата под дюните най-вероятно има златни и сребърни накити и други скъпоценни атрибути на властта и богатството.

През 1958 г. по време на археологически разкопки в източната част на полу­острова е открито златно съкровище. То се състои от две огърлици, два медальона, една висулка, пет гривни и шест пръстена, изработени от злато с общо тегло 275 грама. От­крито е поставено в малка глинена каничка, покрита с глинена паничка. Съкро­вището, притежание на богат жител на Несебър, е натрупвано вероятно в продължение на дълго време и е било заровено в земята след средата на XVI век.