Известният издател и автор на книги Божана Апостолова разбуни социалните мрежи и побдуди към размисъл всеки, който не е безразличен към бъдещето на България с разтърсващо обръщение на стената си във Фейсбук: „България си отива. И е възмутително, че днес, когато всички, начело с журналистите, трябва да полагаме усилия за спасяването на страната и нацията ни (която вече напълно загуби духовността си), сутрешните блокове, а и не само те, ни занимават с новия съпруг на Наталия Кобилкина, или с клюки около Евгени Минчев, или… Господа журналисти, моля ви, вземете се в ръце“.Така започва коментарът на поетесата и основател на издателство „Жанет-45“, Божана Апостолова, във Фейсбук, койтоepicenter.bg публикува.
Не виждате ли, че е дошло е време не за алабализми, а за целенасочена политика към оцеляването на България и на българите като цяло, продължава авторката. – Унищожихме заводи, предприятия, работни места, които хранеха българите. Нямаме икономика, нямаме средна класа, нямаме…
В момента българският народ не усеща бездната, към която върви, защото европейските фондове някак си закърпват дереджето. Но ви питам – след две години и половина, когато фондовете свършат, какво се случва с България и българите? Ако през оставащите няколко години правителството не тръгне към създаване на икономика, към подкрепяне и умножаване на нацията, към създаване на средна класа, България няма да я бъде.
Уверявам ви, България си отива. Както казва Труман Капоти – погубѝ духа и духовността на една нация, а територията си тя сама ще напусне. И тя вече я напуска! Два и половина милиона са извън България”.
В края на емоционалния си изблик Божана Апостолова хвърля ръкавицата на всички загрижени и духовно извисени хора: „Каня ви да създадем Комитет за защита на България. И да натискаме правителството, да се борим, да изискваме, да помагаме на властимащите – кой с каквото може, но в правилната посока, адресирана към спасението на страната ни”.
Силните думи на Божана Апостолова ни накараха да се обърнем към нея за разговор:
– Г-жо Апостолова, какво ви накара да напишете тези огнени слова във Фейсбук? Може би, както казва поетът „Душата като цирей е набрала”?
– Аз се занимавам с бизнес от 25 години и съм минавала през иглени уши, за да успея. Непрекъснато мисля, че проблемите на България не се решават, а се задълбочават. Но конкретно това, което ме накара да изригна яко емоционално, беше една българска фармацевтка, на която майка й и баща й бяха умрели от студ. Хората вдървени лежат мъртви, а тя чака да им вземе пенсиите, за да ги погребе. Това беше последната капка!
– Значи ви е провокирало оскотяването на нацията.
– Толкова дълги години, аз която започнах бизнеса си почти от нулата, виждам, че другите държави си запазиха работните места, запазиха си предприятията. Играх на търг и купих предприятието „Сензорна електроника”. Плаках, когато го купих. Цигарите на работниците си стояха по пепелниците, все едно са се изпарили.
Ние изгубихме цялата си икономика. Цялата! Как ще строиш къща, без да има основи?! Няма средна класа, хората са апатични, не вярват на политици и на нищо. Участваме в журналистически безумици. Нонстоп ме занимават с буквални глупости. Може ли да ме интересува кой е новият съпруг на Кобилкина, че го анонсират по телевизията 10 пъти?! Срамно е и поведението на повечето журналисти, срамно е, и България върви без посока.
Правителството явно няма идея как да съживи икономиката на България. Тя замира още повече и тези предприятия, които бяха създадени като моето, и те не са наред. Защото аз съм зависима от бизнеса на другия. За да отпечатам етикети на бира „Каменица”, вие трябва да имате пари да си купите поне три бири. Говоря ви, че всичко се върти в кръг. И за да го прави успешно, трябва да има работещи предприятия.
Наложи се да карам мъжа ми в болница и да ми казват, че нямали болкоуспокояващи – или да търпи, или да отида да купя. Не може българинът да оцелява с 280-300 лева пенсия. Това е духовно, морално, съзнателно ограбване на душицата, която крепи човека цял живот. Душицата му ограбваш. Е, не те ли е срам да управляваш овце, които не знаеш как да им намериш пасище, за да ги нахраниш. А напоследък това се случва.
Политиците само ме занимават с техните скандали гадни и неприятни, вместо най-сетне да кажат „Почваме така и така!”.
– Откликнаха ли вече на вашия призив за създаване на Комитет за спасение на България?
– Аз съм щастлива, че се обадиха хора като големия Анжел Вагенщайн, като Стефан Цанев, Георги Господинов… Вагенщайн ми каза „Божана, давай да го правим този комитет! Виж, събери 50-60 души интелектуалци и да направим конкретна програма за действие. Не можем повече да чакаме. Трябват действия”.
Стефан Цанев пък призна: „През целия си живот полагам усилия и правя точно това – искам да активирам, да тръгнем към реални действия българите. Политиците отдавна гледат с насмешка на призиви и не ги е еня за нищо. Аз съм изгубил вяра в това, че може да се помогне на България, но съм готов с каквото мога да съдействам”.
Георги Господинов ми е изпратил имейл, в който пише, че българите са загубили смисъла на живота си. Те не знаят вече само за дебелото черво ли трябва да се грижат. Това, че няма духовна нация, че няма духовни предавания, вече е огромен, физически, тотален грабеж на душевността и чувствителността на живия човек и на него какво му остава освен апатия.”
Христо Карастоянов също ми се обади веднага след както го публикувах във Фейсбук и той е споделил писмото ми на стената си.
– Той какво ви каза?
– Обяснява ми колко ми се радвали хората. На мен не ми е важно да ми се радват хората. За мен това няма значение. Аз искам едно единствено нещо: да запалим свещичката, наречена България. Да запазим огънчето! Да не го духаме. Защото България наистина си отива. Всеки от нас трябва да направи каквото може.
В много скоро време ние ще се съберем – 20-30 души интелектуалци. Мераклии и кандидати има много и ще направим предложение как да се почне. Ако има кой да ни чуе, ще ни чуе. Ако няма кой да ни чуе…. ще тръгнем през шумкарството.
– За кого ви боли най-много?
– За дечицата. За внучката ми. Българите имат ужасно умни деца. А новините са пълни с насилие до насилие. То роди бездуховността. Тя донесе загубата на дух и вяра в утрешния ден. Така че нещата са категорично отчайващи и аз моля всички българи просто да звънят, да дават предложения, да решим какво да изискваме от нашето правителство, защото иначе е жалко за България. Най-красивото парче земя и най-нещастното.
– Колко дълбок трябва да е потресът на един човек на духа като вас и като тези, които ви подкрепят, да за заговорите за създаване на икономика, за средна класа, за умножаване на нацията, вместо да пишете книги?
– Когато вас ви ощипят, реагирате от болка. Когато ви погалят у вас се разлива вълната на радостта и удоволствието. Така е с всеки жив човек. Залутан в собственото си пътче, което не знае къде го води, той загубва желание да воюва. За жалост, на мен Господ ми е дал неуморима енергия. Искам до последно да правя каквото мога. Искам българите да се събудят. Ако трябва, както вика Вазов – „С камъни и дърве”, но да направим нужното и да спасим България.
– Какво, според вас, е необходимо да се промени – „чипът”, както казваше Сакскобургготски или управляващите?
– Аз мисля, че са лоши съветниците на правителството. Слушах един от тях – Яне Янев, който се занимаваше с клюки.
Просто трябва да има конкретно „захапване” от проблемите на ежедневието и да се започне бързо и спешно ходене по правия път. Ние ходим нахалост. Ние нямаме път, по който България да се движи.
Аз ви гарантирам, след няма и три години ще свършат европейските фондове, които сега едни ограбват, а други се мъчат да правят малък бизнес.
И тогава като свършат фондовете, както казваше баба ми – такъв ще го ядем… Не искам да мисля колко ще е страшно.
– Говорите за съветниците на правителството, а не мислите ли, че прост народ по-лесно се управлява и опростачването всъщност е целенасочена политика?
– Това е всеизвестна истина, но както по-лесно се управлява прост народ, така и народът си взима шапката и заминава от тук. В писмото си цитирам Труман Капоти, който казва „Ти му вземи духовността, той територията ще си я даде сам”. Най-сетне апетитите на държавите около нас ще бъдат задоволени и те ще притежават територията, наречена България като тяхна.
Това е трагедията! Толкова велики българи, мъже и жени, се опитваха да съхранят това нещастно малко парченце земя. Към тази „филия” видимо има много интереси. Само при нас има тотална програма за опростачване и след това лесно взимане на парчето земя.
– Обръщате се към журналистите да се вземат в ръце…
– За да започнете да прокарвате идеите на образованието, на културата, на икономиката. Вие да сте кръвоносната система. А мозъкът видимо и ясно е, че трябва да са управляващите. Но ако на тях не им стига, има нужда точно от хора, които да ги подсетят в името на отечеството.
– Нали се сещате, че някои ще кажат „Да, но вече е възпитано едно поколение, което си иска Кобилкина и Златките” и то трудно ще възприеме онова, духовното, което ще му бъде поднесено.
– Аз съм започнала от най-малките, с издаването на детска литература. Освен това, поколението на сина ми, например, 70-ти набор, е от стойностните, завършили какви ли не елитни училища и университети, които могат сами да управляват страната си. Стига вече с тези неграмотни, самозвани политици!
– Комитетът за спасяване на България само комитет ли ще си остане?
– Моята цел не е като на хората, които в началото обявяват някакъв комитет или съюз, а после основават партия.
Аз го правя с цялата си душа от добронамереност и болка, която не трябва да оставяме да вилнее, а трябва да дадем от себе си, за да получи България, това което й е нужно.
Нямам никакво намерение да се заигравам с политика и политици. Искам народът, обикновените хора да се чувстват добре в собствените си домове. Толкова малко искам. Другото – майната му!
– Пожелавам ви хората да се обединят!
– Много е важно да се обединят, защото ако българите не се обединим, до никъде няма да я докараме.
Идете, гледайте спектакъла „Ръб” на Сашо Морфов! Той казва същото – с болка и тъга. И нищо не иска човекът, освен масово хората да тръгнат да защитават с душа, сърце и ум отечеството си. Така че да си пожелаем съвместен успех и да натискаме педала!