Първо с министър-председателя Кирил Петков те обсъдиха приоритетите на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз, което започва на 1 януари 2022 г. и ще продължи през следващите шест месеца.
Премиерът потвърди готовността на България да участва активно в общоевропейските усилия за опазване на външните граници на общността, за върховенството на закона и икономическите реформи. Важни са мерките на Европейския съюз за преодоляване на енергийната криза, съгласиха се Петков и Бон.
Клеман Бон увери, че Франция оценява високо българските усилия по отношение на интеграцията на Западните Балкани към ЕС и развитието на добросъседските отношения.
От своя страна, премиерът Петков запозна френския държавен секретар с основните приоритети на новото българско правителство, което може да използва френския опит в сфери като дигитализацията. Кирил Петков акцентира също върху желанието за по-тясно сътрудничество между България и Франция, в интерес на двата народа.
За да се справя ефективно с кризите, Европа се нуждае от стратегическа визия и способност автономно и своевременно да взема решения. Само така Европейският съюз може устойчиво да се утвърждава като незаобиколим фактор на международната сцена. Това заяви държавният глава Румен Радев по време на среща, на „Дондуков“ 2 днес, с държавния секретар по европейските въпроси на Френската република Клеман Бон, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Българският президент изрази увереност, че по време на предстоящото френско председателство на Съвета на Европейския съюз, страната ще допринесе за вземането на ключови решения за преодоляване на актуалните предизвикателства пред общността.
„Европа е изправена пред редица предизвикателства – миграционната, енергийната, здравната кризи и социалните, и икономическите им последствия. Убеден съм, че наред със справянето с тези предизвикателства, Франция ще разгърне своята визия за бъдещето на Европа по време на своето председателство“, каза Румен Радев.
Държавният глава изрази признателност за разбирането и подкрепата, които Франция оказа на България по отношение на процеса на разширяване на ЕС. Радев открои ролята на България като силен двигател на европейската интеграция на страните от Западните Балкани, но при стриктно спазване на Критериите от Копенхаген и особено ненарушаването на човешките права.
„При вземането на решение за започване на преговори за членство с Република Северна Македония водещ фактор ще бъдат не времеви срокове, а постигнати реални резултати в рамките на двустранния диалог между София и Скопие“, посочи президентът. По думите му с обща политическа воля, демонстрирана и от двете страни на границата, бихме могли да постигнем сериозен напредък в реализацията на европейската перспектива на Република Северна Македония и да предотвратим внасянето на двустранни проблеми в Европейския съюз.
Държавният глава подчерта, че на първо място България очаква конституционни гаранции за защита на правата на българите в югозападната ни съседка.
Във фокуса на разговора между Румен Радев и Клеман Бон бе и въпросът за провеждането на сигурен и справедлив социално-икономически преход към зелена енергетика. Общата позиция на участниците в срещата е била, че ядрената енергия е ключов отрасъл за гарантирането на сигурност и стабилност в този преход и признаването й като зелена енергия ще гарантира успех и необратимост в постигането на целите на ЕС.
Румен Радев призова за преодоляване на европейската фрагментация в областта на образованието и науката, без което е невъзможно да бъде постигната реално социално и икономическо сближаване в ЕС. Държавният глава призова и за своевременна подкрепа от страна на Франция за присъединяване на България към Шенгенското пространство и към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
„Намираме се в много важен момент, както за нашите две страни, така и за преодоляване на общите предизвикателства в ЕС и трябва да обединим усилията си“, заяви Клеман Бон и подчерта също така, че през предстоящите месеци, през които Френската република ще председателства Съвета на Европейския съюз, предстои търсене на баланс по редица теми от дневния ред на ЕС, както и активна работа за възстановяване на Съюза след здравната криза, се казва в съобщението.