Галина Димитрова Иванова, по-известна като Кали, е фолкпевица. Тя е родена на 2 октомври 1975 г. в София. Работила е за доста музикални компании, първите албуми от 1998 г. са записани от БМК, има издаден албум от 2002 г. със „Съни мюзик“, в периода 2004 до 2008 г. с „Ара мюзик“, а след това и с „Пайнер“, където е и в момента.
През 2000 г. ражда син на име Георги. На 18 май 2009-а Кали вече се радва на втория си син Марк. На 9 януари 2014 г. ражда трето момче, което носи името Александър. В същата година певицата стана дипломиран магистър по психология в Софийския университет.
– Кали, здравей! Вече са ясни полуфиналните номинации за поредните награди на телевизия „Планета“. Какво е чувството да имаш шанс да се бориш за статуетки в цели 7 категории?
– Не знаех… Наистина ли имам 7 номинации? Изненада ме току-що. Изобщо нямам време и сили да следя такива неща – ходя по задачи, гледам деца, тренирам. Не мога да се занимавам и с номинации.
– Как приемаш всички вълнения, които традиционно ескалират в навечерието на наградите?
– Радвам се, че колежките ми се вълнуват и има конкуренция между тях. Надявам се всичко това да провокира много качествени концерти. Тази година си мисля, че нещата ще бъдат повече ВИП. Надявам се да изглеждат много випозно и лъскаво. Преди години имахме концерт в зала „Универсиада“ и долу имаше маси с храни и напитки. Беше готино.
– Какво мислиш за многобройните категории, за които отдавна се говори, че са напълно излишни?
– Бих искала тази година наградите да не са за куцо и кьораво – да се раздават за най-красив ботуш, за най-дълъг крак, най-атрактивна прическа през годините, най-много пъти сменен цвят на косата. Глупаво е да се прави така, че да има всякакви категории, за да има награди за всички. Винаги съм била „за“ това да има няколко конкретни категории – певец, певица, албум, хит, дует, балада… Това е! А сега има някакви дискотечни хитове, концертна сцена, клубна сцена… Това са тъпотии! Има някакви номинации за участие в чужбина – ами, извинявайте, ама никой не е допринесъл за българската музика чак толкова много. Пее се на някакви халтурки в безистени пред 50-100 човека. Принос в чужбина?! Айде, моля ти се… Принос имаше например Андреа, която ни напусна. Тя правеше дуети със световноизвестни имена, като Шаги например. Принос е като този на македонеца Тоше Проески, който загина, пътувайки за концерт в Хърватия, а на концертите му се събираха хиляди хора.
– Тези категории не се ли правят, за да има награда за всеки и да няма недоволни?
– Не мисля, че подобни категории са необходими, и не бива да падаме на такова ниво.
– Има ли награда, която ти искаш да спечелиш?
– Не!
– Защо?
– Защото не смятам, че притежавам комплекс от качества, за да взема награда, която ще ме накара да се чувствам щастлива. Например наградата „Певица на годината“ включва добро пеене, добра визия, добро представяне, добра комуникация. Ти не може да си най-добрият във всичко, но трябва да си добър във всичките области. А аз съм само и просто певица – не ставам за нищо друго. Цял живот това правя и го правя най-добре. Ако трябва да награждават някого от нашата фирма за живо пеене, мисля, че аз трябва да си взема наградата. И то безапелационно! Колкото и високопарно да звучи, съм една от много малкото (да не кажа единствената, за да не звучи прекалено грубо), която изкарва цялото си участие на живо.
– Защо фолкпевиците масово не пеят на живо?
– Не знам, сигурно защото имат много участия и се изморяват. Но не ги оправдавам – като нямаш сили, отказваш участие. Така се разпределят силите по правилния начин. Аз имам един уникален виц по темата:
Отива едно момченце в магазина и носи парички. Казва на продавачката:
– Искам ей онова тигърче да си го купя.
Продавачката го пита:
– А ти имаш ли парички?
И той:
– Да – подавайки пари от играта „Монополи“.
– Еее, ама това не са истински пари.
– Ами то и тигърчето не е истинско – отвърнало момченцето.
Нашата индустрия не я разбирам по начина, по който съществува в момента. Всяко мое участие го приемам като един малък концерт. И хората го виждат – на 40 години съм и работя наравно с изпълнителите от топ 10. При все че част от певците, които са от много години, вече са изпаднали от сцената. Важно ми е, че получавам удовлетворение от труда си. Затова и ако искам награда, то ще е за категорията на пеещите. За балада бих взела с огромно удоволствие, но няма да е честно спрямо песента на Константин и ДесиСлава, както и тази на Емилия и Борис Дали.
– Коя певица според теб заслужава да стане №1?
– Галена. Тя е съвкупност от качества – тези, които по-горе описах. В живото пеене мисля, че Преслава е по-добра от нея. Джена също много добре се представя. Но Галена е съвкупност от всичко.
– А при мъжете?
– Фики. Въпреки че аз повече харесвам Галин. При него има един голям плюс, който липсва при Фики – той сам си композира музиката. Той е много скромен човек. Доста колежки са си поръчали музика при него, включително и аз. Но ще остана последна, защото не съм нахална.
– Усещаш ли напрежение сред колежките?
– Нищо не усещам, защото нямам време за това. Докато те се занимават с наградите си, аз уча второ ниво испански език и имам една камара деца. Чудя се дали да уча право, или да запиша някаква докторантура по психология. Други неща ме вълнуват мен. Моите колежки не се вълнуват от моите размисли за право и психология, а се чудят с кой тоалет да се явят на сцената, което подлежи на коментар не повече от една седмица. Докато това, което аз правя, остава за цял живот. Мислите ли, че хората цял живот ще помнят Преслава или Галена с какъв тоалет са били на наградите на „Планета“? Не, разбира се.
В края на миналата година ме удари нещо невидимо по главата. Казах си – край, няма повече да правя музика само защото някой е създал негласното правило, че на 2-3 месеца трябва да се изкарва нова песен. Това никога не съм го харесвала и си казах, че няма да го правя. Решила съм да правя музика само когато поискам и я почувствам. Да намеря точната песен за мен – като усещане и послание. Азис като прави едно „Хабиби“ на 3 години, зле ли му е?! Мисля, че ако намалим темпото, ще започнем да правим по-качествени неща. И всичко ще стане много по-готино.
– Спомена, че тренираш. Как поддържаш фигурата си?
– Винаги съм тренирала – всеки ден, вкъщи, каквото си поискам. Например влизам в интернет и решавам, че тази седмица ще тренирам тае бо. Намирам най-добрия инструктор в тази област. Следващата седмица правя аеробика с най-добрата треньорка. Истината е, че тези треньори имат видеа в интернет. Тренирам с тях напълно безплатно. Играя също канго джъмпс (стил в аеробиката със специални обувки). Чувствам се перфектно в кожата си, харесвам живота си и всичко, което правя. И се надявам да продължавам да е така. Естествено, че ще имам моите сатурнови дупки – разстроена, плачеща, псуваща. Въпреки че вече много внимавам какви думички използвам, защото децата запомнят всичко. Те вдигат гирички и тренират като мен, така че примерът е добре зададен.