Жив съм, защото закъснях за работа. Помагах на сестра ми за един тест по абстрактно мислене, който правеше, и всъщност тя ми спаси живота.
Това разказа пред „Телеграф“ часове след кървавите атентати финансистът Георги Георгиев, който от 10 години живее в Брюксел. Жилището му е на 500 метра от взривената метростанция. „Тук е ужас, линейки хвърчат, полицаи изнасят ранените. На колежката ми дъщеря й е ранена. Тя е белгийка, работи на гишето за чекиране на летището, където е имало експлозия.
Сега е със счупено рамо и е настанена в болница“, разказва още Георги. В 13 часа вчера българско време той още не се беше свързал с майка си, за да я чуе дали е добре, защото мобилните телефони спрели да работят. „Не знам защо не функционират, дали заради претоварване или умишлено ги спряха, нямам представа. Метрото също спря да работи, бяхме предупредени даа не излизаме на улицата и да си стоим вкъщи, или по работните места, но тук в момента е ужас“, добави още Георгиев. Единствената комуникация ставала през програмата за безплатни разговори Вайбър и Фейсбук, където Георги успокояваше повечето си приятели, че е добре.
Българката Лили Пламенова се разминала с ужаса, благодарение на това, че ходи пеша до работа. „Един познат от България ми написа нещо от сорта „Бог да ви пази“, след това ми прати линк и разбрах какво е станало. Не ползвам метрото, но ако пътувате с подземния влак, почти винаги се мнинава покрай станциите Малбек и Шуман“, разказа тя.
Друг българин – Мартин, който е правист, служител в Еврокомисията и работи за признаването на Северен Кипър, се разминал за няколко секудни със смъртта. Бил на входа на станция Малбек, когато тя избухнала. „Инстинктивно хукнах да бягам към вкъщи“, защото жиевя наблизо“, разказал Мартин пред свои близки. След експлозията ги успокоил, че е добре, но го боляла главата./ПИК