– Тази зима е много люта, температурите са минусови, а вие всяка сутрин се разхождате из парка „Заимов” по тениска… Как издържате и откога датира „приятелството” ви със студа?
– (Усмихва се.) Ходя така от 1998 г. Тогава имах много интересен ден – беше една неделя сутрин, градусите бяха около 16-17, а към 14 ч. следобед заваля сняг. Бях на работа по това време – до 22 ч., и когато си тръгвах, градинката отсреща вече приличаше на планината Витоша, с натрупани 30 сантиметра сняг. Бях облечен с риза, защото сутринта, когато тръгвах, навън беше пролетно време. Когато се прибирах пък, вече беше истинска зима. Докато стигна до вкъщи, освен през преспи, настана и виелица. Наложи ми се и
издържах и виелица
И установих, че мога, и всичко е наред. Така започна цялата ситуация, която продължава, както и сама сте се уверили, до ден-днешен.
– Звучи наистина невероятно – и все пак е неоспорим факт! Все пак, занимавате ли се с йога или с някакъв друг тип физическа, умствена или духовна практика, която да формира у вас такова устойчиво усещане за търпимост към студа?
– Не, не се занимавам. Оказва се просто, че всеки един човек има определен капацитет на възможности, които само той може да използва. Стига да знае за тях, разбира се. И веднага ви давам пример с карате. Каратистът нарежда примерно 11-12 тухли и с един юмрук ги чупи. Това е неговата биология. Ако аз си блъсна юмрука в тухлата, най-много да си счупя ръката, но не и тухлата. Всеки по своему си е оригинален и има някакви способности, които в хода на времето и живота си трябва да разпознае.
– Тоест е нужно да осъзнаем и овладеем смисъла от силата на мисълта като фактор за подобен тип развитие на способностите си?
– Точно така, да. Това е все едно влизате в морето – имате някакво чувство на страх, защото е нещо непознато за вас. Но преодолявате усещането. Влизате – отначало ви е студено, после ви става приятно.
– Трудно ми е да си представя разходка в парка по тениска в този момент… И вероятно преди да свикна, ще съм измръзнала.
– (Усмихва се.) Така изглежда само. Но всъщност всичко е въпрос на мислене, подготовка и биология. В хората винаги има някакво чувство на страх от непознатото. Човекът е конформист, винаги се съгласява с околните. Гледа, че всички са облечени – и се облича и той. А неизвестността от това, че може да бъде не като всички, го плаши, което вероятно създава и дори допълнително усещане за студ.
– Помните ли кога за последно усетихте, че ви е студено?
– Ооо, аз бях супер зиморничав човек. Ходех с поло и два пуловера отгоре. И когато беше минус 6 градуса, си слагах ръкавицата пред носа, защото много измръзваше. А сега, докато тичам за здраве из парка,
даже се потя на минус 9
– Значи вие зимна дреха в гардероба нямате!
– Не, нямам. Лято и зима все съм с един и същи тип дрехи. Несезонен съм (смее се).
– Интересно ми е в такъв случай – а кога за последен път боледувахте?
– Боледувах, когато бях обикновен като всички. Имаше грипове, вируси всякакви.
– И сега ги има – дори имахме наскоро обявена и грипна епидемия!
– Да. Преди помня как като дойде зимата 15 дена съм грипав, после, като дойде пролетта – същата бройка. А от `98-а насам, откакто промених ситуацията, не помня да съм боледувал.
– Наистина невероятно! А ползвате ли парно вкъщи? Топла вода?
– Парно нямам у дома, изключих го. Не ми е нужно. Но топла вода ползвам – всяка вечер се къпя с такава.
– Сам ли живеете?
– Имам две дъщери, но живея сам, те са отделно. Но те са обикновени хора – имам предвид, че ходят с дебели дрехи през зимата, както всички останали. Но дори и докато живееха с мен, не се учудваха – приемат ме такъв, какъвто съм. За тях начина, по който ходя през зимата например, е нещо нормално. Даже, ако случайно си облека нещо, сложа някаква връхна дреха, се учудват – питат ме дали ми има нещо.
– С този начин на живот спестявате много разходи – за дрехи, за обувки, за парно, за лекарства…
– О, да, много спестени разходи имам, особено в тази криза. Полезен ефект е това.
– Разбрах, че обичате да тичате в парка. А иначе какво работите, какъв сте по професия?
– Програмист съм. Най-често правя уеб сайтове. Работя в Националния статистически институт.
– Когато се разминавате с хора по улиците, предполагам, че те реагират с учудване, изумление и навярно вадят телефони, за да ви снимат, намирайки ви за явление…
– В интерес на истината е точно така, да (усмихва се). Хората често се обръщат след мен. А в самото начало помня и как, качвайки се в автобуса например, се намираха хора, които да ми предложат яке, палто. А сега, като ме познават, ме поздравяват. Казват ми, че им
нося късмет и съм на здраве (смее се)
В парка „Заимов”, където често се разхождам, жените често ме спират с думите: „Вие ни всявате увереност! Като ви видим и ни става по-топло, по-усмихнато”.
– На късмет сте очевидно! Щом умеете така да стопляте в студа!
– Така излиза, да (усмихва се). На мен дори при минус 10 ми е леко и топло. Явно е някаква особеност на организма ми. Не е за всеки това.
– Мисля си какво трябва да стане, за да изпитате чувство на студ?!
– (Смее се.) Ами не знам. Може би, ако стане минус 50, тогава ще ми стане студено. Преди време в кафенето, в което обикновено си пия кафето преди разходката в парка, решили да разберат нещо повече за мен, кой съм, какъв съм, и се свързали с телевизията. Направиха кратко филмче за мен – „Човекът, който бяга” (смее се). Но аз не съм публична личност, работя си в една малка стая, тичам и това е.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. „ШОУ“