ОПИТЪТ ЗА САМОУБИЙСТВО не е просто отчаян жест, а безмълвен крясък на протест, зов към нас, зов да проникнем в грозната и студена истина, скрита зад маската на непременния.
Това написаха в емоционално становище от Фондация „Стела Богомилова“. Bnews публикува без редакторска намеса цялата позиция:
Нешка Робева и сие да уточнят – във федерацията вс. ЕДНО семейство ли са, или момичетата са чаркове от животомелачен механизъм , управляващ сляпо ненаситния успех. Ако Цвети е част от спортното сем., то няма как сем. й да избяга от отговорност и да прехвърли отг. на бабата, която плачейки, моли Илияна Раева за помощ.
Как се делят определенията, обърках се – не знаех, че спортист и състезател са антоними. Спортистът има свободна воля, казва федерацията, но състезателят е длъжен да играе играта до последно. Раева и Робева отричат натиск и признават поредица от множество разговори ( никой не си представя, че натискът може да е само физически). Нима разговорите и моралното присъствие на момичетата в дома на Цвети не могат да се приемат за натиск? Най-лесно може да се формират страх,вина, объркване чрез думите на другите. Раева пита кой нормален треньор ще извади състезател три дни преди мача? А кой ненормален треньор води на мач състезател,който не познава? Как се намира бързо резерва, и то която не е излизала на световен турнир?
Робева иска ние,помията, от интернет да замълчим…до неделя. Да се смилим над децата, да не би да проговорят и почувстват. Има психическа нестабилност, но тя е в едно мономанско ръководство с плашещ образ. Отдавна БГ худ. гимнастика не е художествена. Чудно ли е тогава,че зад красивите лица се крие истината за внесената отвън фанатична лудост. Нищо от живота не струва жертвата на целия живот.
Нешка Робева пита защо не говорим за ръста на самоубийства на деца изобщо. Няма разлика между вс.деца на България , защото вс.те са наши. Но моделът за успешно дете е по-защитен и институционално , и вътре семейно, и здравословно. Ето затова трагедията с Цвети е крахът на модела , на нац.идол и без обяснения лично аз няма да приема жертването му .
Цвети била пълнолетна,свободна личност. Да, но се води под отчет с кого спи,кога ходи до тоалетна, колко яде, …само мислите и чувствата й са минали в механизираното й перфектно състезателно тяло някъде назад,безотчетно.
Цвети, цитирам , била икономична на думи. Треньорката й не я разбирала, докато другите момичета само с поглед усещала от какво се нуждаят. Тази жена освен неразбираща има др.проблеми явно – щом не разбираш някого, как решаваш ОТГОВОРНО какво правиш с него, щом ти самата като ръководител си объркана.
Аз съм смел човек.Но само като гледам и слушам Нешка Робева и Илияна Раева ми се свива сърцето, поставяйки се на мястото на тези момичета. Или се по-РОБ-ват , или не. ОПИТЪТ ЗА САМОУБИЙСТВО не е просто отчаян жест, а безмълвен крясък на протест, зов към нас, зов да проникнем в грозната и студена истина , скрита зад маската на непременния!!! Успех. А той вече не е с чиста същност, а е антиспорт,болест,лудост на онези, които експлоатират честта и достойнството, смачкват силата и красотата.
Имало и други причини извън професионалния спорт човек да скочи (цитирам по памет Илияна Раева) – що за глупост! Живял си осем години с едно дете, формирал си го, обучил и възпитал, а не се ангажираш поне от престорена етика да кажеш ,, мъчно ми е, страдам, не разбирам, сигурно имам вина и аз,, Тази наглост,студенина и бездушие ме поразяват! Да бягаш с всички сили от отговорност и да тръбиш, че момиченцето не е отхвърляно, напротив-подкрепяно,за обич дума не става.
Да си емоционален значи да си честен, казваш ,,да,, и ,,не,, отговорно,аргументирано.
Явно худ.гимнастика е политическа по говора си.
Изразявам почит и състрадание към Цвети, към семейството й и близките й , докато борбата за живот продължава жестоко по-истинно от което и да е състезание в спорта . Подкрепям обаче истинското й сем., всички нейни близки родственици и многобройните и почитатели , приятели от фамилията ФБ , определена от Робева като ,,помия,,! Обичаме те, Цвети, възстановявай се, прекрасно дете!