Опитвам се да бъда здрава и енергична, и когато всички други ще имат Паркинсон или деменция, аз ще спечеля роля на кастинг за филм като „Да возиш мис Дейзи” . Никога не съм се отказвала, никога не съм губила надеждата си.
Това са редове от интервю с Мариана Димитрова. Дадено е пред вестник „Стандарт”, във времето, когато вече живее в Америка. По надолу в него тя не крие, че животът й е обсебен от депресии, страхове и дори от мигновени мисли, че не иска повече да живее. Но все пак завършекът е оптимистичен: Трябва да се работи и да се търсят пътища, казва актрисата на финала. Така е в интервюто, но в живота последният избор се оказва фатален.
На 5 май една от най-големите звезди на българското кино през осемдесетте година полита от осмия етаж на шопинг центъра „Хортън плаза” – 324 четвърто авеню, Даун Таун, Сан Диего, щата Калифорния.
Кремирана е и погребана в София. Тези дни логично ни връщат към спомена за нея. На 28 май Мариана Димитрова щеше да навърши 62 години. И сигурно щеше да бъде все така харесвана и обичана, както в годините, когато блестеше на киноекрана и не слизаше от сцената на „Театъра на Армията”. Ако…
Козаревец е село в близост до река Янтра, предимно равнинно с обширни ниви.
Надморска височина 75 метра и площ 1960 хектара, казва всезнаещият “Google”. По-надолу се изреждат, предприятията, църквите, читалището „Земеделец” , успешните постановки на самодейците: „Под игото” „Боряна”, „Големанов”, грамотите, наградите…А най – в края се отбелязват и културните забележителности: Паметникът в чест на загиналите във войните за освобождението на България местни герои и паметната плоча в чест на незабравимата актриса Мариана Димитрова.
През 2003 година Мариана написва книгата „Американски синдром” там тя подробно описва защо е видяла белия свят точно в това великотърновско село, а не в най-големия български град на българския бряг на Дунав:
„
Когато съм се раждала, замалко сме щели да умрем с майка ми, защото тя напредничава и интелигентна жена, реши да роди в село Козарeвец, при свекърва си, а не в Русе, където сме живеели . Слава Богу и двете сме оцелели. Но трудното раждане, доведе до нежеланието й да има повече деца.
За жалост така и ще си отида от тази земя, без да позная усещането да имам брат или сестра”, разказва авторката.
Оттук, от Козаревец, започва животът на Мариана Димитрова – един филм, в който има всичко: женитби, разводи, проблеми с деца в пубертета, професионални успехи и неуспехи и за съжаление – един ужасен край. Спречкване с едно момче в детската градина й оставя завинаги белег в окото. Подобен има и Жералдин Чаплин. Разбира се, тогава момиченцето не знае този факт и страда. В трети клас обаче, вече знае, че ще бъде артистка. През1969 година за „Ода за СССР” поетът Орлин Орлинов получава Димитровска награда. Година по – късно същата поема носи на рецитаторката Мариана Димитрова първо място на национален конкурс в Перник. Сред хилядите деца журито харесват точно нея, а това вече е основателен повод да си помисли: Аз съм добра.
На осемнадесет години някогашното палаво русенче вече е студентка във ВИТИЗ. Приета е в класа на професор Желчо Мандаджиев, омъжва се за Панайот Димов, колега от по-горния курс и дори ражда Иво. Всичко става почти светкавично. Години след това актрисата ще каже: „Откакто се знам, все съм женена.” Разводът идва твърде бързо. Само след три години. Кариерата на съпругата върви стремглаво нагоре. Тя се снима непрестанно, става известна, докато не така стоят нещата със силния пол. Още преди края на следването семейството се разпада. За да се съгради новото. То е с големия български режисьор Едуард Захариев.
Всъщност преди да я избере за съпруга, той вече й е отредил главните роли в най-хубавите свои филми: „Мъжки времена”, „Скъпа моя, скъпи
мой”, „Елегия”. Един тандем, който създава шедьоври и не се разделя дори за миг. Той е заедно и в живота, и в работата. Може би това се оказва фатално. Както и ревността на Захариев. Казват, че той я ревнува от всички и най-вече от Григор Вачков, с който са заедно в „Мъжки времена”.
След общо шестнадесет години брак, на 34 актрисата вече скъсва семейните вериги. Тя има всички основания да бъде щастлива. Обичат я както камерата, така и кинорежисьорите и е част от една от най-добрите театрални трупи. На сцената на „Военния театър” играе редом с Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Наум Шопов, Емилия Радева…Здравей свобода!
Но: Животът е това, което ни се случва, докато си правим планове. Новелите, в която Мариана играе, се снимат в Клиниката за наркомани и алкохолици в Суходол. Консултант е един от лекарите психиатри, които работят там, украинецът д-р Игор Куценок .
Актрисата намира а в негово лице изключителна личност и добър приятел. Скоро те вече са семейство. Ражда се и Александра. В крайна сметка свободата й след втория развод продължава само един месец. Или както се казва: Не мога да не бъде женен.
В пиесата на Сам Шепърт „Състояние на ума” Мариана като Майката е блестяща. Публиката я чака след спектаклите да я поздрави, колегите й също я оценяват високо, като й отреждат наградата „Максим”. На едно от представленията след последния поклон пред останалите артисти излиза Веселин Ранков. Неочаквано за публиката той казва, че това е последното участие на Мариана Димитрова на сцената на Военния театър. Всички стават на крака и бурно я аплодират. Тя е обляна в сълзи, но връщане назад няма. Решението е било взето доста преди това. Когато, след като получава предложение за работа в Америка, Игор казва: „Ти си звезда тук, актриса, която всички познават и обичаш професията си. Аз също обичам моята и там ще продължа да я работя, но ти може би ще трябва да бъдеш жертвата”. Макар и обхваната от страх Мариана решава да замине.
Синът й Иво пада от скеле на строеж
Годината е 1997. В самолета са тя, Игор и малката Александра. В Сан Диего семейството се настанява в почти празен апартамент, храни се на земята в пластмасови чинии , седнало на възглавници втора употреба. Но истинското нещастие идва по-късно. Ето какво пише в книгата на Мариана Димитрова за товаи, което й се случва да преживее…
„Иво беше в България, но го изтеглих при нас, защото ми беше мъчно и не можех да издържа. Той първо учи малко, после реши да поработи в строителството, за да си събере пари. Един ден по време на работа падна отвисоко и целият се потроши. Три месеца беше в болница, премина през няколко операции… Непрекъснато го мотивирах за живот, разказвах му смешни интересни неща, забавлявах го. Носех му вкусни неща, хранех го, извеждах го с инвалидна количка на разходка…. За мен нямаше прегради. Можех да преора земята, за да помагам на сина си. Бях много силна…”
Но явно не толкова много, че де преживее останалото, което ще й сервира животът. Оттук той е свързан с много сълзи и мъка. Има и малко радост, но тя не е вкъщи, а на сцената на най-големия театър в Сан Диего, където играе главната роля в спектакъла „Света Петдесетница”. Героинята й е източноевропейка и говори на сръбски.
„Бяха я поканили като консултант на представлението, разказва във „ШОУ”, приятелят на Марияна Антон. – Режисьорът и продуцентите вече бяха подписали договор с актрисата, която трябваше да изиграе главната роля, когато я срещнаха. На следващия ден режисьорът развалил договора с американската актриса и иска българката да изиграе ролята. Направо беше влюбен в таланта й”, допълва съседът от Сан Диего. Премиерата минава при изключителен успех. След нея Мариана кани целия екип в дома си да го отпразнуват и прави грандиозно парти. Тогава Куценок демонстративно отказва да се включи в купона. “На всички ни стана ясно, че
той е бесен от успеха на жена си. Ревнуваше ужасно, заключава Антон. „
Драмата достига кулминацията си, когато докторът забранява Иво да посещава дома на майка си. Дори регламентира това с нарочен документ. След падането момчето не може да се възстанови и да борави нормално с едната си ръка. Боли го и крака. Житейските разочарования и депресиите си то лекува с наркотици. Третият съпруг на майка му обаче, успешният психиатър, е безразличен към болестта и страданието му. Иво живее на улицата или неизвестно къде. Гладен е, разчита единствено и пак на майка си. Тя тайно му носи храна. Срещите им са на паркинга на хотел „Хотрън плаза”. Така е и последния пък, когато синът не идва. Мариана спира колата си на седмия етаж. Остава й да се изкачи до осмия, на самия покрив. Хвърля се от там, където няма да я видят много хора. Лети… Може би към рая. Тогава е точно на петдесет и една години. Зад гърба й са много роли в театъра и киното, две книги, две деца и три брака. Последният фатален.
Страниците подготви Исак ГОЗЕС,ШОУ
По книгата на Мариана Димитрова
„Американски синдром”