Бивши шефове на фалирали през 90-те години банки и кредитни милионери биха получавали фантастични обезщетения за прослужено време от 10 до 16 хил. лв., ако нямаше таван. Това съобщиха два независими един от друг източници.
В началото на декември на кръгла маса за пенсионната реформа зам.-министърът на труда и социалната политика Николай Николов хвърли бомба, като обяви, че има хора, които са вземали такава заплата, че в момента биха получавали между 10 и 16 000 лева обезщетение за прослужено време. Заради тях стоял таванът, така че до тях достига само максималната пенсия. Тя е 910 лв. Николов не уточни кои са фантастичните пенсионери, но стана ясно, че става въпрос за кредитни милионери и шефове на фалирали през 90-те години банки. Тогава те са се осигурявали на баснословни суми. Не е имало нито горна осигурителна граница, нито таван. Те не може да се впишат в общата категория на българските пенсионери, които мизерстват със средна пенсия от 338 лв. А някои получават и минималната от 157 лв. заради недостиг на трудов стаж или заради ниско заплащане, докато са работили. Тези бивши шефове на фалирали банки надминават по начислени пенсии дори най-богатите възрастни хора – тези от Люксембург.
Новите правила за пенсиониране се въвеждат през 1997 г. Дотогава са се вземали само трите най-изгодни за човека години, когато е получавал най-голямата заплата. Оттогава вече при изчисляване на пенсията значение има размерът на получаваното възнаграждение във всяка следваща година.
А от 2000 г. е въведен и таван на осигурителния доход, като 35% от него е максималната пенсия. Така дори и да са имали по-високи заплати, пенсиониралите се в последните 15 г. вземат „само” 910 лв. Според приети от Министерския съвет правила в края на миналата година таванът се запазва до януари 2019 г. Той е 35% от максималния осигурителен доход (2600 лв.), които също няма да се променя в следващите 3 г. 37 хиляди души биха вземали над максималната пенсия от 910 лв., ако бъде премахнато ограничението. Това са 1,5 % от българските пенсионери и ако им се изплаща пълното обезщетение за прослужено време, ще струва на бюджета около 93 милиона лв. за годината, съобщиха източници от HОИ.
Повечето от тези хора щяха да се разписват срещу 1500 лв., но има около 1000 от тях, които са се осигурявали на огромни заплати през 90-те години. Те биха могли да имат над 10 хиляди лева пенсия, ако бъде премахнато ограничението, твърдят източници. Към края на 2015 г. общо пенсионерите у нас са 2,2 милиона. A богатите около 1000 от тях, които трябва да имат над 10 хиляди лева пенсия, са главно бивши шефове от финансовата сфера и кредитни милионери, твърдят запознати. Там са някои директори на фалирали през 90-те години банки. Тогава една след друга се сринаха Банката за земеделски кредит, Първа частна банка, Агробизнесбанк, Банка „Славяни”, Елитбанк, Кристалбанк, Тексим, Стопанска банка, Балканбанк, Българска земеделска и промишлена банка, Минералбанк. Преди 18 г. беше обявен списък с хиляди кредитни милионери от тези финансови институции. Част от тях все още не са пенсионери, но очевидно много са в списъка с богатите възрастни хора, които биха имали над максималната пенсия.
Възможно е такива да има и от бившите членове на Политбюро или ЦК на БКП, които са вземали високи заплати в миналото. Като например Георги Йорданов, Георги Атанасов, някои ексшефове на окръжни комитети на БКП.
Тук не става въпрос за бивши български представители в международни институции, които получават допълнителни възнаграждения от чужбина по други правила. Всички тези пенсионери със свръхвисоки пенсии са работили у нас, получавали са огромни заплати и са се осигурявали върху тях. Някои от тях са шефове на НЕК, АЕЦ „Козлодуй”, АЕЦ „Белене”.
От държавните длъжностни лица в последните 20 г. също има хора с големи заплати. Като бивш председател на парламента (1995-1997 г.), посланик и бивш шеф на БАН Благовест Сендов влиза в категорията на хората, които биха получавали над максималната пенсия, ако нямаше таван. С големи възнаграждения е бил например и шефът на комисията за установяване на незаконно придобито имущество проф. Стоян Кушлев, макар че той се е пенсионирал след 2000 г. Разследване установява, че той е вземал надбавки и заплата за около 9 хиляди лева месечно заедно с бонусите и допълнителните възнаграждения. Като председател на Народното събрание от 2005 до 2009 г. Георги Пирински, който сега е 67-годишен, също взимал двойна над депутатската заплата. Да не говорим, че винаги е бил на отговорни постове – като се започне от заместник-министър по времето на Тодор Живков, през депутат, евродепутат.
Бившият шеф на Сметната палата Георги Николов вземал висока за страната заплата, но не може да получава пенсия над 910 лв.