Гигантът Боян Петров остана завинаги на Шиша Пангма!
Гигант, колос, титан… Както и да наречем Боян Петров, ще бъде някак малко. Въпреки че самият той никога не се е борил за етикети и титли. За него всичко се свеждаше до едно – да покорява не толкова върховете като географски понятия, а да се бори със самия себе си. Със страховете и трудностите по пътя си.
Днес България си взима последно сбогом с алпиниста, чието търсене беше прекратено вчера. Не са малко българите, които все още отказват да повярват, че всичко е свършено. И отказват да изрекат на глас “Бог да прости Боян” – преди да са научили, че поне тялото му е било открито.
Не, тялото на Боян Петров най-вероятно никога няма да бъде намерено. Както стана и с великия Христо Проданов. Те завинаги ще останат в планината. На върха, към който цял живот се стремяха. И може би точно така трябва да бъде, трябва да уважим желанието им…
Преди часове обаче в мрежата се появи снимка на Боян Петров, която почти никой досега не е виждал. Погледнете я и нека го запомним такъв. Това е малкият Боян, едва на 16 години. Тогава, когато всичко за него тепърва е предстояло.
Снимката беше публикувана в мрежата от Христо Николов, който има щастието да познава лично Боян от години. И той ни я подари с огромно желание:
“Още от дете Боян беше непримирим и така ще го запомним. 16-годишният Боян Петров се здрависва с Владимир Бешков и двамата се отправят към Първия демократичен митинг – 18 ноември 1989”, написа Христо Николов над снимката в мрежата.
Всички виждаме лицето на Боян – слънчево, открито, смело. Личи си, че още от съвсем ранна възраст той е бил различен. Отличаващ се от масата и момче с голямо бъдеще… Каквото сам си извоюва.
Тази снимка е някак си в контраст с фотосите под нея. А именно с откритите в Шиша Пангма лични вещи на Боян Петров. Тениската, инсулина и още няколко неща са последното, което остана от него. Само физически обаче.
Боян Петров със сигурност намери мястото си в сърцето на всеки един от нас. Затова и гледаме със свити сърца и мълчим пред последното видео. Видеото, заснето от последната обиколка на хеликоптера, търсещ го вчера.
Боян е някъде там, сред снежните преспи. Винаги ще бъде там. Много, много по-високо от ниските страсти, лаптопите и “съдниците” в мрежата.
