Точно преди 40 години – на 16 март 1978-а, става най-загадъчната и ужасяваща катастрофа в родната гражданска авиация. По официални данни ТУ-134 с редовен полет София – Варшава се разбива в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда.
Там намират смъртта си треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Грациите заминават за турнир в Полша, а на самолета е трябвало да се качи и Илиана Раева. Настоящата председателка на федерацията по художествена гимнастика тогава е само на 15 години, но часове преди полета вдига висока температура 40 градуса. И не заминава, а на нейно място викат резервата й Албена Петрова от Варна.
„На 15 март имам рожден ден. Вечерта вдигнах страшно висока температура, 40 градуса. Бях много зле, викаха лекари вкъщи. На следващия ден – 16 март, трябваше да пътувам за международен турнир в Полша. Бях си събрала багажа, всичко беше готово да пътувам. Баща ми обаче се обади вечерта на Нешка и каза: “Илиана е с 40 градуса температура, няма как да пътува.” Тогава повикаха от Варна Албена Петрова, резервата ми. На сутринта, на 16 март, ми нямаше нищо, но документите вече бяха във федерацията, нямаше как да замина. После стана катастрофата… Съдба… Искам да напишете, до края на живота си няма да мога да се отблагодаря на съдбата си”, разказва пред БЛИЦ Раева.
Във фаталния аероплан пътува и полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми. Ударът в коритото на местната бара бил гибелен също и за юношеския отбор по футбол на България и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и роднини на загиналите близо до мястото на трагедията е изграден първият у нас паметник на жертвите на самолетна катастрофа.
Оттук нататък обаче следват неяснотите. Най-странното е, че почти всички загинали в тази трагедия и до ден днешен се очаква да се завърнат… Така казала навремето и Ванга, като уточнила, че ще се завърнат по вода.
Известна е и версията, че хората са отвлечени за секретни опити
Мръсната поръчка уж била организирана от американския милиардер Арманд Хамър. Самолетът бил запратен на полигон на остров Муруроа в Тихия океан за провеждане на опити с ядрени устройства и пасажерите били подложени на облъчвания с високи дози радиация. А за заблуда над врачанските села Габаре и Тлачене бил взривен друг самолет.
Дни след катастрофата радисти от брегова морска база до Варна получили шифрована радиограма: “Ние сме живи, с побелели коси и зелени пагони”
Бил е посочен и адрес във Варна, където да се достави получената информация. Когато морячетата отишли, разбрали, че там живеят родители на загинали в катастрофата край с. Тлачене гимнастички.
Само час след инцидента, в новинарската си емисия в 15 часа, белградското радио излъчва съобщение: „Авион с неопознаваеми знаци прелетя над територията на Югославия.“
И досега никой не може да каже нищо повече за тайнствената машина.
От 1990 г. започва ходенето по мъките на родителите, които пишат писма до всички възможни инстанции, за да се установят причините за мистериозната катастрофа. Дори опитите на комисията по човешките права към Великото народно събрание били напразни. Според официалната версия „никой не е оцелял, самолетът се е разбил вследствие на повреда в елзахранването“.
Мистериите
Уж като следствен експеримент над Тлачене бил взривен военен самолет. Овчарят от съседното село Христо Динкин видял с очите си как пилотът на самолета катапултирал. Много скоро след това обаче починал “от старост”. Фотограф любител от близкото село Габаре успял да заснеме две машини в деня на катастрофата над същата местност.
Едната била по-малка и летяла по-ниско, в сянката на другата
Фотографът и досега пази негативите си в архива, но смята, че “още не му е дошло времето да ги публикува”. Същите две машини били забелязани и от друг местен, работещ като бомбаджия в кариерите на с. Тлачене. И този очевидец обаче по-късно се самовзривил “по невнимание”. На мястото на катастрофата по огледа са били открити документи на човек, който изобщо не е пътувал с този самолет, но и този факт остава без обяснение. Пътническият самолет нямал седалки, твърдят селяните, чистили по-късно местността. Открили много дрехи, части от детски велосипеди, писма, мартеници…
Но не намерили и парченце от седалка!
Това изглеждало доста странно за пътнически лайнер със 73-ма души на борда. Самолетът рязко се отклонил от курса и сменил посоката, коментират от кулата. ТУ-134 рязко отцепил на запад и изчезнал от локаторите на ръководителите на полета в София. Те си спомнят, че това станало изключително ненадейно. На височина 4900 м шефът на екипа им забелязал, че возилото изведнъж се насочило право на запад. Той наредил на екипажа веднага да доложи курса си. Отговор не получил…
Допуска се възможността самолетът и пасажерите да са станали жертва на терористичен акт
Дали в него е било поставено взривно устройство, или внезапно е загубил височина поради схватка между екипажа и терористи, е пълна загадка. Факт е обаче, че пистолетите на двамата пилоти липсвали. Необяснимо защо командирът Йордан Йорданов по това време не е бил в кабината, а в пътническия салон.
Патоанатомът Йордан Калчев: Дали пък пилотът не е искал да се самоубие?
На 16 март 1978 г. много бързо бяхме изстреляни на мястото на катастрофата, спомня си доц. д-р Йордан Калчев. Шеф на комисията, която да отговаря пред ЦК, беше проф. Попвасилев.
Мястото на произшествието бе около 1 кв. км. Намерихме много кости, силно натрошени… Най-голямото парче тяло бе около 17 кг, някъде от тазовата област, но не можахме да определим дали е на мъж или на жена. Мускули не се откриха, всички по-меки тъкани се бяха пръснали на хиляди молекули.
Смъртните актове ги писахме по документите за полета. Нямаше нищо обгорено. Двигателите бяха отхвръкнали на два километра, което показва, че самолетът се е забил с пълна скорост.
Това за мен е необяснимо, може би пилотът е искал да се самоубие, завършва версията си патоанатомът.
Останките бяха сякаш специално натрошени с чук
Бившият кмет на с. Тлачене Ненчо Цонев е единственият, който вижда катастрофата.
Г-н Цонев, разкажете какво се случи в деня на катастрофата?
– Беше слънчев ден и тъкмо отивах към овчарите, когато чух самолета, а само след секунди го и видях. Първо направи завой към Борован, а после кръг към село Нивянин. Взривът беше ужасен.
Само един самолет ли видяхте?
– Не съм сигурен, в този момент изобщо не ми беше до това. Виждах как самолетът пада и бях вцепенен. Веднага след като се взриви, хукнах нататък.
Имаше ли нещо, което ви направи специално впечатление?
– Останките от самолета бяха колкото кутрето ми. Хората сякаш бяха специално накълцани на парченца, по-малки от пръстите на ръката ми. Часовниците, монетите и всичко останало бе като че ли натрошено с чук. Машината се бе разпаднала на хиляди частици.
От правителствената комисия са ви накарали да търсите черната кутия?
– Да, търсихме я цяла седмица. Преровихме околността сантиметър по сантиметър, но напразно. Даже подсигурих специално багер за целта, но нямаше никакъв резултат.
Имаше ли пожар на мястото на катастрофата?
– Не, огън нямаше, нито следи от горене.
Б. ред. Резервоарът на самолета е бил пълен с 11,5 тона керосин и се е забил в дерето с 850 км в час. При това положение неминуемо е трябвало да има пожар, коментират специалисти.
Любомир МИХАЙЛОВ
Стефан РАЛЧЕВ