Вода с уран сме пили и ще пием, арсен и цианиди пак ще ни тровят
През 1938 г. немците започват да копаят уран край Бухово. За година вадят 100 т. от опасния, но ценен метал и си отиват. След тях уран почва да копае съветско-българската минна компания. Идва ред и на „Редки метали” – „държава в държавата”. И така до 1992 г., когато уранодобивът в демократична България е изпратен в миналото, но не съвсем. Призракът на урана ненадейно се появи в питейните ни води през април тази година. Бомбата гръмна най-напред в Хасково, а след това в Пловдивско, Димитровградско, Велинградско. Тътенът отекна в цяла България. Започнаха да хвърчат водоноски. Хасковските козунаци, замесени с радиоактивни води, бяха открити и изметени чак от бургаските пазари. Хлебарите аха да фалират и на сцената изскочиха добрите магьосници от кабинета Герджиков. Те махнаха с вълшебните пръчки и върнаха урана отново в нормите за няма и месец време. Народът въздъхна и се успокои. Днес априлските емоции са кошмарен сън в лятна нощ. Иска ни се, но не е така, бие камбаната пред „ШОУ” кошмарът на всички чужди и родни златотърсачи, омразният на всички режими и чиновници проф. Вълко Гергелчев.
– Професор Гергелчев, отиде ли си уранът от българските питейни води?
– Разбира се, че не си е отишъл. Вижте, тези замърсявания идват и ще продължават да идват от изоставените галерии на някогашните уранови мини. При дъжд те се наводняват, замърсената вода изтича обратно навън, просмуква се във водоносните слоеве на почвата и оттам в питейните води. Тези неща ще ги има и в бъдеще. Нещата са прости.
– И какво трябва да се направи, за да не се случат тези неща?
– Трябва да се запечатат изоставените уранови изработки, галериите да се затворят както трябва.
– Нали са вече запечатани, а от 1998 г. насам?
– Нищо не е запечатано, нищо не е направено, галериите са си отворени, а изоставените уранови мини са много, десетки са. Тепърва ще гърмят още много екобомби.
– А земетресенията? По време на голямото априлско гадаене откъде пък уран в чешмите отговорната по въпроса държавна фирма „Екоинженеринг” раздуха едно просветление на умен човек от БАН – виновни били земетръсите?
– Това са фантасмагории. При урана тези неща няма как да станат или могат да се случат изключително рядко. Аз се занимавам с връзката свлачища, рудодобив и земетресения, знам какво говоря. А всички министерства на околната среда и водите и тяхната „Екоинженеринг” са напълно измислена работа. В БАН също не са компетентни, за да вадят такива заключения. В Академията няма никаква секция по металите, т.е. по урановите находища. Там няма хора, които да се занимават с това. БАН има Институт по минералогия, в който само картографират и получават заплати. Там не се прави нищо, което може да има практическа стойност. Пак повтарям, в БАН няма абсолютно никаква компетентност по въпроса.
– И затова от „Екоинженеринг” говорят глупости?
– Глупости говорят, да, защото те пък нямат свои специалисти, нямат капацитет. Екологичното министерство, както всички свои предшественици, вместо да върши нещо полезно, се занимава с глупости – къде и как да се използват минералните води например, което изобщо не е тяхна работа, защото те спадат към тектониката, към полезните изкопаеми. Вижте, ние сме единствената страна в света, която има 116 вида полезни изкопаеми, но няма Комитет по геология. В Русия Министерството на околната среда и геоложкото министерство са едно и също нещо. Румънците имат Национална агенция за минерални ресурси. В България няма нищо. Затова разни басейнови дирекции, „В и К”-та, регионални здравни инспекции и тем подобни, които хабер си нямат от проблема, си играят на замерване и взаимно оповестяване, прехвърлят си топката, а областни управи и здравно министерство, пък трябва да ни успокояват и т.н..
– Нормите били символични и само хипопотам може да изгълта толкова замърсена вода, че да се натрови.
– Не съм зоолог. Аз съм доктор на геологическите науки, който знае, че най-голямата, истинската екобомба предстои да гръмне край Крумовград. Там златоносното находище „Хан Крум” предстои да се експлоатира от дъщерна фирма на канадската „Дънди прешъс”…
– Вашата любима тема?
– Това е най-нелюбимата ми тема, но все някой трябва да се занимава с нея. В Крумовградско ще се случи това, което се случи в Златица, в Панагюрище, в целия регион. Децата ще заболеят от редки форми на левкемия, които кореспондират с ужасните замърсявания с арсен, старците също ще умират от рак, но капацитетите ще продължават да твърдят, че при тях пряка връзка със замърсяванията нямало и т.н. Да оставим настрана, че един честен американски хидрогеолог, като Робърт Мартин, дойде и предрече воден апокалипсис в Крумовградско – водите ще отиват за добива на злато, а хората няма да има с какво да поливат нивите си. Понеже съм от Момчиловград, отидох при кмета и му казах, не разрешавайте да се вози рудния концентрат от крумовградското находище до гарата в града, аз съм учен и съм от този град, знам какво говоря, ако не ми вярвате, пратете свой човек в Златица да види за какво става въпрос. Аз познавам личната драма на едно дете там, Теодора се казва – болна от левкемия, в инвалидна количка, само за лечение майка й трябва да заделя 2000 лв. месечно, но няма откъде… Такива като Теодора са много. Разбира се, „Дънди” няма нищо да даде. Единственото, което дават засега, е минерална вода за едно близко до Златица село, защото там пък замърсяването на питейните води е направо ужасно. Знаете ли, че заради добива от Челопеченското златно находище – най-голямото в Европа – натрупаните норми на замърсяване с арсен за един период от десет години в Панагюрско са превишени милиони пъти. Сега предстои открит добив на злато и в Трън. За бившата мина „Злата” и дъщерна фирма на голяма българска компания става въпрос. Тровят ни не само чужди, но и наши…
– Чакайте, трънчани забраниха добива на злато, имаше местен референдум?
– Засега, но аз не вярвам това да продължи дълго. Един ден там ще се махне покривката, най-горният слой на почвата, под който е пълно с арсен, и всяка седмица тонове взрив ще гърмят находището. Промиването на рудата ще става с цианиди, които ще задушават всички, от арсена децата ще заболяват от левкемия, старците ще измират от рак, а някои пак ще пишат, че последните не били чак толкова много и това нямало връзка с добива на злато. Все познати неща.
– И те неизбежно ще се случат!?
– Ще се случат, разбира се, докато в България не се забранят цианидните технологии за промиването на рудата, както в развитите страни. Във Франция отдавна ги забраниха. После опитаха с амалгамиране, там пък има живак и също е вредно, в по-малка степен, но и него го забраниха. Сега французите добиват злато по циокарбамидния метод, той вече е напълно безопасен. Е, процентно чистият добив в сравнение с този при цианидите ще спадне от 88 на 78 на сто, но в този бизнес се печелят милиарди, а здравето е безценно.
– А вие колко време вече давате акъл в геологията и какво спечелихте от това?
– За 50 години съм дал нова концепция за търсене на злато и сребро, но досега съм разкрил само 20 процента, всичко останало е неизползвано.
– Имах предвид какво спечелихте в личен план?
– Нищо не съм спечелил.
– И как живеете, щом сте такъв безсребърник?
– В момента с жена ми живеем в общо жилище с друго семейство.
– С роднинско семейство?
– Не, така ни го дадоха от Комитета по геология, така живея и до днес, с друго семейство в общ апартамент с общ вход, като в руска многофамилка. Ние с жена ми държим хол, спалня и тоалетна. Другите имат хол, кухня, стая, помещение за пране и отделна тоалетна. Иначе съм си приспособил кабинетче в спалнята. Това е. Колегите ми набиват акъл да не давам вече нищо наготово. Аз пък искам да доживея времето, когато заплатите и пенсиите в България ще се вдигнат.
Интервю на Славей КОСТАДИНОВ
Blitz.bg