На 18 януари 1971 г. самолет „Ил-18“ на българската авиокомпания „Балкан“ катастрофира на летище Цюрих. Загиват 39 пътници и 7 души екипаж, но 2-ма оцеляват.
Сред жертвите е един от най-талантливите български диригенти по това време – Месру Мехмедов, който е едва на 36 г.
Като по чудо обаче живи остават командирът на самолета Владимир Владов (Валди) и 12-годишният Израел Фурманович от Бразилия, който пътува с майка си и брат си.
47 години след трагедията Дир.бг припомня какво точно се е случило.
Във фаталния ден на екипажа на „Ил-18“ – LZ BED е разпоредено да изпълни задача на „Ту-134“ по маршрута София – Франкфурт – Париж. Междувременно 10 пътници чакат на летището в Цюрих и от „Оперативен контрол“ в София разрешават на командира да кацне и да ги качи на борда.
Веднага след излитането на самолета от летище Бурже, контролната кула на Париж пита пилота ще кацне ли на швейцарското летище, защото има мъгла.
Часът е 15.21 ч. – Владов не отказва приземяването в Цюрих, като се основава на метеорологичната сводка, приета от радиста Димитър Барфончовски в 14.50 ч. – видимостта е 800 метра и на пистата – 1700 метра. Макар и не идеални, тези условия, при наличните инструменти за самолетоводене тогава, позволяват нормално кацане при визуален контрол. Обстановката обаче рязко се влошава, когато самолетът е в зоната за кацане – видимостта вече е 500/1000 метра, появяват се и облаци на височина 65 метра.
В 15.35 ч. кулата на летище Цюрих получава данните за лошата метеорологична обстановка. Това специално съобщение, наричано от пилотите СПЕЦИ, обаче не е подадено на екипажа. Напротив – в 15.48 ч. командирът получава разрешение за приземяване.
„Решението на командира да кацне в Цюрих е абсолютно нормално и правилно. Всеки друг пилот би взел същото решение. Че настъпилото влошаване на времето не е било съобщено на екипажа от 15.28 ч. до 15.48 ч. – цели 20 минути, е по вина единствено на наземните служби“, коментира по-късно швейцарският пилот-командир Фрийз Шрайбер в експертиза за катастрофата.
По време на разследването става ясно още, че същото СПЕЦИ е съобщено на пилота на швейцарски самолет в 15.36 ч. и той е взема бързото решение да не кацне на летището в Цюрих.
Ударът и напразното разследване
В 15,49 минути, на 900 метра преди пистата, самолетът се накланя на ляво и крилото се удря в земята и се пречупва. Самолетът, подготвен за приземяване, е с леко вирнат нос, което позволява плъзгане по равнинната повърхност пред летището с 230 км в час. Плъзгането убива скоростта и това е можело да бъде шанс за оцеляване на пътниците, ако не се оказва, че летището е оградено с висок и стръмен ров, в който се забива фюзелажът на самолета.
В миг цялата машина е обхванат от пламъци. Пожарните коли на летището обаче пристигат едва след 6 минути – забавяне, заради което много от пътниците почиват не от травми, а от задушаване или обгаряне. При по-бърза намеса някои от тях е можело да бъдат спасени.
Членовете на екипажа обаче умират от травматични увреждания. При щурмана е установена счупена основа на черепа, при втория пилот – счупени ребра, едно от които се забива в сърцето му, бордният радист е със счупен гръбнак, а бордният инженер – със срязана аорта на ръката.
Според международното право разследването се извършва от страната, на чиято територия е станала катастрофата. Така причините се изясняват от швейцарски специалисти, които не вземат под внимание мнението на българските експерти, пренебрегват липсата на метеорологичната информация за екипажа и наличието на ров, в който се разбива машината. Служителите от контролната кула се оправдават, че не са обърнали внимание на влошаването на времето, тъй като не контролирали постоянно телекса.
В официалния доклад на швейцарските власти се казва само:
“Докато на земята в Париж екипажът решава да не се спира до Цюрих, по-късно, по време на полет, променя мнението си, когато получава съобщения за подобряване на времето”.
Причина за катастрофата не е посочена.
Пилотът: Не помня нищо, но имаше мистерия с „черната“ кутия
Години след катастрофата командирът на полета разказва какво се е случило. По думите му е оцелял по чиста случайност:
„Помня всичко, но и до днес нямам обяснение защо се случи. Беше мъглив ден в Европа. Имах назначен полет като командир на екипаж за Москва, където прогнозата за времето беше добра. Когато отидох на летището в София, ми казаха, че трябва да изпълня полети за Европа, тъй като в момента няма друг с такава квалификация като моята. Полетите бяха два – Цюрих-Франкфурт-София и София-Париж-София. Обединиха ги и трябваше да летя по линията София-Франкфурт-Париж-Цюрих-София. Излетяхме. Във Франкфурт кацнахме без проблеми.
Не знаех какво е времето в Цюрих и за всеки случай напълних резервоара за полет до София. Когато навлязох в швейцарска територия, попитах за времето. Дадоха ми „ОК“ за кацане. Подготвих маньовъра, имах захват по курсовия маяк. Отдолу потвърдиха. Започнах снижение. После получих и захват по глисадния маяк – този, който води самолета под ъгъла за кацане към пистата. Отдолу ми потвърдиха и ми казаха, че съм на 2 мили от пистата. Това бяха последните разговори. Пилотираше вторият пилот.
Някъде на около 180 м височина поех управлението. Виждах земята, всеки момент трябваше да се покажат светлините на пистата. Вдигнах ръцете си, за да хвана волана, а краката насочих към педалите. В този момент усетих удар отдясно по главата. Политнах към борда. В погледа ми се запечата височина 180 м, скорост 300 км в час. Събудих се в болница с три счупени ребра и ключица, отрязано парче от ухото и счупен глезен на крака.
Самолетът е бил разрушен откъм моята страна. Нямам никакви спомени как съм се развързал от седалката и как съм излязъл през тази дупка. Самолетът е срещнал земята на 927 м преди пистата“.
Пилотът разказва още, че около „черната“ кутия има мистерия. Швейцарските власти я изпращат в Москва, но оттам им казват, че записите не могат да бъдат разчетени, защото вече е била отваряна и те са повредени. Швейцарците отговарят, че наистина са отворили кутията, но не са пипали нищо. Тогава от руската столица казват, че в записващото устройство е попаднал някакъв метален предмет.
„Попитах какво е записано, преди този предмет да попадне там. Защото уредът записва 30 минути, изтрива записа и отново записва. Няма отговор на този въпрос. Странно е и друго – крилото е счупено там, където е най-здраво. Носът на самолета, който покрива радара, също е здрав. Гумите на колесника не са спукани. С други думи, самолетът е срещнал плавно земята. А от какво е тази дупка в пилотската кабина, не зная“, казва още Владимир Владов.
След инцидента роденият през 1935 г. в София пилот иска да лети отново, но не му разрешават. Завършва право в Софийския университет. Работи в Министерството на транспорта и в „Балкантурист“. Създава първата българска пътническа агенция „Интербалкан“ и е един от основателите на първата частна авиокомпания „Ер Виа“. Има три деца и седем внука.