Убиец садист за втори път съди България

Орешков веднъж вече одра българския данъкоплатец с 26 хил. лева за… тясна килия и гастрит

Преди малко над 3 години един от пандизчиите с най-дълъг „стаж” в Бургаския затвор – доживотникът Георги Орешков, успя да осъди България в Европейския съд по правата на човека в Страс­бург. Тогава Георги се жалваше от лошото отношение към него, от мал­ката килия /б.а. -1.90 на 3.20 м/, от липсата на течаща вода и тоалетна, от затворническата храна, от която получил гастрит, и пр. За „страданията” си осъденият за убийство получи 26 хил. лева… И въпреки че исканията на осъдения за жестоко убийство кръволок бяха изпълнени и той бе преместен в ремонтирана килия с площ от 9 кв. м със сменени прозорци, с изолация на стените и облицован с плочки под, тоалетна, отделна баня с топла вода и ново обзавеж­дане в стаята, се оказа, че всичко това не е достатъчно за него. Тези дни стана ясно, че 43-годишният днес Георги Орешков е завел ново дело срещу държавата.

Адвокатите на пандизчията, който скоро ще подкара 20-ата си година зад решет­ките, са подали молба до Административен съд – Бур­гас, в която са отбелязали претенциите на своя клиент по 5 пункта. В иска си те на­стояват да му бъде платено обезщетение от 20 000 лева. И този път най-сериозните обвинения на Орешков са насочени срещу битовите условия в панделата. „Не е нормално мръсната канали­зация да минава през кухня­та“, коментира адвокатът на Орешков Димо Гочев. Дру­гият защитник на „елитния” затворник е бившият зам.- министър на правосъдието Димитър Бонгалов.

Невероятната история на 2 легендарни проститутки

Георги Орешков бе арестуван на 23 април 1997 г. при опит да прикрие следите на ужасява­щото престъпление, което беше извършил – убийство с разчленя­ване на трупа. Жертвата е Джулиана Салваторе Борелли, която по това време се нарежда сред имената легенди в Бургас. Про­славилата се с разкрепостения си характер и провокативното си поведение Джула е дъщеря на първата знайна проститутка в морския град – Славея, за която по времето на соца се носеха митове. Коментираше се, че Славея работела за ДС, откъдето по­лучавала заповеди кои клиенти да обслужи, за да ги проучи. В една есенна вечер през 1985 г. някой подпалва дома й, който се намираше „на пъпа“ на Бур­гас – до хотел „България“. Там Славея приема клиентите си чужденци, които обслужва само срещу твърда валута. А със за­работеното осигурява разкошен живот на двете си деца, родени от любовта й с италианец. Лук­созната къща бардак пламва, докато Славея и децата й спят. Младата жена се събужда, грабва по-голямата си дъщеря Джулиана и я изнася на ръце от горящата сграда. След това се връща, за да вземе по-малкото си дете, но повече не излиза. На следващия ден сред руините на изгорялото жилище полицаите откриват обгорялото тяло на Славея и овъгления труп на мал­кия й 8-годишен син. Оцелява само Джулиана, която върви по стъпките на прочутата си майка.

Официалната версия по делото за пожара беше, че пламъците са тръгнали от незагасена цигара. Градска­та мълва обаче дълго време след инцидента говореше под сурдинка, че Славея вероятно е „стъпила накриво“ и това е струвало живота й. Другата версия беше, че зад пожара стои съпругата на един от най-влиятелните партийни функ­ционери по онова време, който хлътнал до уши по красивата Славея. 12 години по-късно се развива трагедията с дъщеря й Джулиана. Всичко започва през пролетта на далечната 1997 година, когато 22-годишният тога­ва Георги Орешков току-що се е уволнил от казармата и обикаля морските дискотеки, изпълнен с енергия и планове за светло бъдеще. Мечтае да завърти соб­ствен бизнес и да натрупа бързо богатство в мътните години на прехода. Докато мисли с какво да се захване, среща красивата Ирена и лудо се влюбва в нея. Тя е дъщеря на полицейски шеф с огромни връзки и влия­ние. Младежът вижда в негово лице трамплин към светлите си бъднини и планира да поиска ръката на наследничката му. Ирена вече е готова да направи съдбовната крачка към брака, когато над любовта им надвисва сянка. Тя идва в лицето на бисексуалната Джулиана, скандално известна в морския град с разюзданите си сексуал­ни оргии. 19-годишната Ирена, която все още е ученичка, и Джулиана се запознават на купон и стават неразделни. Приятелката на Георги е тол­кова обсебена от дъщерята на първата явна бургаска кокотка, че я води със себе си дори и на интимните си срещи с любимия. Постепенно тримата стават толкова близки, че споделят общо легло и общи сексуални фантазии. Идилията продължа­ва до 22 април 1997 г., когато Георги и двете момичета от­ново се събират в апартамента му в бургаския жк „Славейков“. Тримата започват да се наливат с водка, като вместо с безалко­холно я гарнират с бяло вино. Алкохолният маратон, на който са се отдали, не пречи на двете момичета да се подготвят за интимните си занимания. Те пре­скачат до банята да се изкъпят, а после продължават да пият с Георги. Докато тече веселият запой в хола, в съседната стая спят родителите на Орешков.

По някое време водката обаче свършва и влюбеният младеж отива за друга бутилка. Когато се връща, заварва изгората си разголена в прегръ­дките на Джулиа­на. Тя пра­ви френска любов на възбуде­ната Ире­на, която стене от удовол­ствие. Орешков изведнъж решава, че отношени­ята между двете са се задълбочили. Чер­веят на ревността се загнездва в главата му и ескалира в гняв. Без да се замисли, пияният и надрусан Георги отива в кухнята и вади от едно чекмедже дърворезбарско шило. Като в транс се надвесва над преплетените женски тела, замахва и забива в Джулиана 40-сантиметровото острие. От тялото й избликва гейзер от кръв. Това сякаш отприщва агресията на обезу­мелия младеж и той замахва отново и отново. Дълбоките прободни рани, които младата жена получава, засягат жизне­новажни органи. Джулиана вече агонизира, а Ирена се е свряла в ъгъла и пищи от ужас. В един момент хуква да бяга, а Георги дори не се опитва да я спре. Само извиква след нея:

„Не казвай на никого!”

Родителите му чуват викове­те, но не стават от леглото си. И двамата си мислят, че става въпрос за обикновен скандал. Останал сам с трупа, младежът изведнъж изтрезнява. Започва да умува как да се отърве от тялото и да заличи следите от убийството. Точно в този момент в апартамента през незаключената от Ирена врата влизат двама негови авери, които знаели, че вечерта у Георги ще има ку­пон. Вместо да се опита да при­крие кървавото престъпление, той им разказва какво се е слу­чило. „Мислех, че мога да им се доверя, защото знаех, че братът на единия от тях беше убил и нарязал тялото на жена си“, ще каже по-късно с отчаяние пред следователя Георги. Приятелите му обаче бързо-бързо се изнасят от потъналото в кърви жилище и след около час телефонират в полицията.

Останал сам, Орешков взема един макетен нож, с който преди време е разкроявал балатум, и започва да разчленява трупа на Джулиана. Най-напред отсича краката до коленете,

Старателно опакова четирите парчета кърваво месо в найлони и ги поставя в пазарски торби, в които пренася зловещия си товар до двора на близкия Висш химико-технологичен институт и го заравя там. След това се връща в окървавения апартамент и продължава да транжира бав­но и старателно обезобразения труп. Отрязва главата, а след това и ръцете. Започва да ги опа­кова в найлонови торби, но тук вече нервите му го предават и му прилошава. Едва съумява да се подпре на една от стените в хола и да запали цигара. Точно така го заварват и полицаите – стъпил в локва кръв до осакатения и разфасован торс на Борелли.

По-късно патоанатомите ще обяснят в съда, че Джулиана е агонизирала не по-малко от един час и макар и смъртно ранена, тя още е била жива, до­като касапинът я е рязал парче по парче!!!

Убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост, реши съдът и определи за Георги най-строгото наказание – смърт чрез разстрел. Орешков обаче имаше повече късмет от жертвата си и нейната майка. Точно по това време в България вече бе в сила мораториумът върху изпълнение на смъртните присъди, които в края на 1998 г. и нацяло бяха отменени.

Така той оцеля и вече 19 години е в бургаския затвор.

Първоначално бе в килия на смъртник, без право на разходка в двора. После го изведоха от зоната с повишена сигурност и в момента не се отличава от другите лишени от свобода. Той не може да се оплаче от липса на медиен интерес към особата му. „В затвора ми липсва само жена, всичко друго си го имам. Ако ме пуснат дори за един ден на свобода, ще намеря предателя и ще съжалява, че се е обадил в полицията. Иначе не ми пука. Не скучая. Пуша си, пия си кафенце. Всяка вечер се разхождам по половин час на спортната площадка“, реди той.

Източник: в-к Шоу