Момичето на снимката горе се казва Дебора.
Фолк певица е. На 26 години.
Предполагам, че на повечето от вас името й не говореше нищо, допреди 1 месец, когато се появи в предаването на Карбовски, а малко по-късно стана част от съквартирантите в БИГ брадър.
А днес същата се появи разстроена и посинена в предаването „На кафе”.
В тази статия Дебора не е централен герой, а един събирателен образ на жените като нея.
Тези жени, жените като Дебора, с години мълчаливо и търпеливо живеят и обичат насилници. Често, както и в случая на Дебора, се сблъскват с насилието още като деца в семейната среда. Виждат как бащите им посягат на майките им.
Какво може да направи едно дете в тази ситуация?
Нищо.
Освен да стои и да гледа примирено побоищата на агресора. Нищо, освен да свикне с насилието и да започне да го приема като част от семейството. Нищо, освен да бърше сълзите на майка й и да й носи лед за синините. Нищо, освен да изпитва страх и респект от баща си.
И точно когато тези момичетата пораснат и поемат по своя път, когато си казват, че спомените са останали някъде в детството, се появява ТОЙ.
ТОЙ – мъжът на живота им, както често го наричат.
Мъжът, копие на техните бащи.
Комплексиран, агресивен, ревнив, неспособен да се справи с проблемите без да удари … по масата или по-често своята половинка. За тях ще ви разкажа подробно следващия път, но дотогава наистина ми се иска да си дадете сметка колко много такива индивиди, наричащи себе си ‘’мъже’’ има.
Просто гледайте мъжете по улицата, в ресторанта, във фитнеса.
Може да ги познаете по техните гаджета или жени. В погледа им има страх, когато мъжът се пресегне за солта на масата, жената импулсивно се дърпа назад, очаквайки поредния удар.
Тези изроди, живеят с представата за надмощие и това им харесва.
На тях им е позволено да удрят, да бият и да обиждат. Това било…любов. А от нея казват, че боли.
Истината е, че не разбирам тези жени, нито това защо в 21-ви век позволят на някого да избива агресията и комплексите си върху тях. Но съм говорила с много такива момичета, и знаете ли, всички казват едно и също – ‘’ами, просто много го обичам’’ и ‘’той обеща, че ще е за последно’’.
А истината е, че всеки последен път, НИКОГА не е последен.
Първият въпрос, който всеки си задава, когато слуша жена да говори за насилие е „защо мълча, защо нищо не каза’’.
Ами мълчат, да. От страх, от любов, от огромна глупост. И от срам.
Какво ще кажат хората? Приятелите, родителите?
Чуждото мнение може да бъде най-големият съдник, особено когато ТО крещи в един глас – „ Тази си го търси”.
Защото е млада. Или защото е красива. Защото е фолк певица. Или защото е тъпа. Може би, защото си позволява да излиза с приятелките си? Или защото в обкръжението си има и мъже – приятели?
А може би, ей така, да й е гадно – тая си заслужава шамарите, разбития нос и унижението.
За да си знае мястото и по-точно липсата на такова.
Само, че независимо от това дали една жена е „тъпа” , дали е „курва” и всякакви такива етикети, тя е ЖЕНА. И има право да бъде каквато пожелае, ясно съзнавайки кое е добро и кое лошо.
И никой мъж не е съдник, за да решава как трябва да й го върне.
Поне така е в цивилизацията.
Започнах статията, говорейки за Дебора. Защото именно след нейното публично признаване на преживения тормоз – психически и физически, започнаха да валят коментарите, че така й се пада.
В днешното й гостуване в ‘’На кафе’’ пък нямаше помен от момичето от клипове. Всички видяхме една жена на ръба на отчаянието, пребита, посинена и питаща се „Защо да живея”.
И точно в този момент се намериха хиляди хора, които в един клас да й изрещят „ей, боклук, така ти се пада, ти си го заслужи”.
И се изписаха десетки коментари от мъже, които сякаш искаха и те да са могли да й ударят няколко шамара.
Та си мисля… живеем във време, в което жената уж е равна на мъжа.
Но в България жената май няма място.
Защото дори няма кой да й помогне да се изправи, след като е паднала. Няма кой да й напише ‘’Момиче, всичко ще бъде наред, ти ще се справиш’’.
Защото е заобиколена от путьовци, мислещи се за мъже, които нямат търпение …
Да я набият.
Защото „си го заслужава”.
A да, излишно е да казвам, скъпи мъже, че утре това може да бъде ВАШАТА дъщеря, нали?