Горещо археологическо лято с много разкопки, свързани главно с проучвания около периода от Римската империя до Българското средновековие из цялата страна. Античен град със своята крепост и пристанище търсят археолозите край нос Шабла, пише „Стандарт“.Първото по рода си подводно археологическо проучване на уникалната за нашето Черноморие древна крепост Кария вече стартира. Екипите от учени и водолази се надяват да открият уникални и ценни антики под водата. Според рибари морето тук буквално ври от стара керамика.
„Пуснем мрежите, а те се пълнят с котви, щокове“, разказват старите морски вълци. През това лято археологическите екипи проучват четири обекта, съобщи директорът на Регионален исторически музей в Добрич Костадин Костадинов. Финансирането на разкопките е предимно от общините, на чиято територия са находките и от държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, каза Костадинов. Единият от обектите, който още на 9 май започна да се проучва, е крепостта Кария до фара на нос Шабла. Кария е единствената на Черно море и се простира на площ от 2-3 дка на брега на Шабла.
„Тя е уникална, създадена от карийското население, което е предшествало индо-европейските народи. Подобно на гърци и финикийци, и те са имали колонии – не много на брой – 15-20, в Средиземноморския басейн, като Кария е единствената колония на Черно море, попадащо в Средиземноморския басейн“, поясни Костадинов. Втората част на проучването е вече под вода. Част от Кария е в морето и това ще са първите подводни проучвания в района. Ръководител на подводната експедиция, което ще е в периода юли-август, ще е Асен Салкин.
„За подводните проучвания община Шабла ни осигури 10 хил. лв., като с нас ще работи и клуб „Приятели на морето“ – Шабла, като те ще се гмуркат със свое оборудване безплатно и ще ни подсигурят лодка за поддръжка“, сподели Костадинов. Екип с ръководител проф. Георги Атанасов продължава работата си в крепостта Залдапа край Крушари. Ново тази година ще е възстановяването на римския водопровод. В началото на септември започваме разкопки в античните градове Рациария край село Арчар и Бонония във Видин. Екипът на доц. Здравко Димитров от БАН обаче не е доволен от отпуснатите средства от Министерството на културата – само 10 000 лв., с които разкопките трябва да се извършват с малко на брой хора и за кратко време. Проучванията ще се съсредоточат в района на откритата през миналата година резиденция на областния управител и късноантична баня. Другият античен град Бонония, върху който е изграден днешният Видин, ще се проучва със средства, осигурени от общината. След като откриха кула номер 8 през предишните години, сега археолозите ще разкриват крепостната стена. Тя трябва да бъде консервирана и след това реставрирана, за да се показва на туристи, смята доц. Здравко Димитров.
Според него Рациария и Бонония имат голям потенциал да станат акцент на културно-историческия туризъм в района. Военни дипломи от времето на римския император Веспасиан ще търсят археолози на хълма Бърдото над Брезник. Мястото на проучванията се пази в тайна, за да бъде предпазено от иманяри. В района вече беше открита военна диплома от времето на император Тит Флавий Веспасиан (69-79 г.), построил колизеума в Рим и оставил крилата реплика, че парите не миришат заради въведената по негово време такса за обществените тоалетни. В района вече е открита бронзова плочка, принадлежала на римски войник, служил в императорските легиони повече от 25 г. Своеобразната диплома давала особени права на римските войни ветерани. Предполага се, че след „пенсия“ една такава група се е заселила над Брезник. Здраво фундаментирана стабилна къща на богато семейство от античността пък разкопават на метри от Музея на мозайките в Девня. Разкопките на този терен са възобновени днес, след прекъсване през 2009 година – каза директорът на музея Иван Сутев./БЛИЦ