Всяка година в София пристигат хиляди студенти от различни краища на България.
Пристигат със своите амбиции, желания и вълнения. С мечтите за един прекрасен живот, далече от родителите и скуката на малкия град. Настаняват се в общежитията на Студентски град и чакат своя златен шанс да дойде.
Животът в града на студентите е доста забавен. Там е място пълно със закусвални, денонощни магазини, кръчми, кафета и дискотеки. Докато един малък град ти предлага един-два нощни клуба, отворени само в петък и събота, то в столицата те работят всяка вечер и винаги са пълни. Тази статия обаче не е предназначена за всички студенти.
Тя е насочена към определен тип момичета, които са дошли със своите големи надежди, но за жалост са ги затворили в малките си дамски чанти. Много хора наричат дискотеките – място на разврата. И може би са прави. За мен са по-скоро ловно място. Там попадаш на доста типажи.
Ловецът, дошъл да открие младо и невинно момиче. Барманът, който налива шотовете с текила. Управителят, който брои хората. Сервитьорката, кандидатствала за работа като помощник-барман, но бързо е била облечена в къса пола и бял потник.
Пияната група приятели, дошли да се почерпят за поредния взет изпит. Охраната, готова да брани терена. Не на последно място влиза Тя – една студентка. Облякла се е подобаващо. Впити дънки, къса тениска с пайети, миналогодишните боти и малката дамска чанта. Много важен аксесоар, който приютява скъпоценни артикули: огледалце, безцветен гланц за устни, спирала, кутия тънки цигари, запалка с лика на коте, пакет презервативи и малко дребни, пратени от родителите. Върху малката чантичка е сложила късото кожено яке, купено от разпродажба на преоценени маркови стоки. Сяда на бара и чака. Какво чака ли? Да бъде забелязана от него.
От ловеца… Ежедневието на студентката минава еднообразно. Посетила е минимален брой лекции. Обикновено само тези, които налагат задължително присъствие. Оставила е написването на курсова работа за по-късно, сменила е няколко пъти Facebook статуса си. Разбира се, не е забравила да напише, че се чувства: щастлива, обичана и желана. Качила е няколко нови снимки, моментално харесани от около 50 човека. Снимките са се сдобили с коментари като: сладурче, котенце, ще те изям и други.
Тя се чувства неотразима. Преди да е излезе, не е забравила да спомене къде отива, с кого, в колко часа и коя песен й е любима. Припявала е последната песен на Галена и е заключила врата на общежитието. Не е пожелала „хубава вечер’’ на портиерката, защото тя е гледала турски сериал в същото време и не е намерила за удачно, дори да я погледне. След студентката остава сладникавия аромат на евтин парфюм и тръпчивия дъх от филията с лютеница, която е вечеряла преди минути.
Звукът от токчета й отеква в нощта, а тя се чувства неотразима. Този път ще бъде забелязана. Ще намери някой богат господин, който ще й купи онази розова рокля от мола, която й стои така добре. Ще живее в голяма къща и повече няма да се съобразява с вечния въпрос: Какво да си купя – цигари или шоколад? Дискотеката е задимена. Чува се шум от счупени чаши.
Някакви се бият в ъгъла. Това не я засяга. Тя е тука за нещо по-важно. Тя е тук, за да успее. Ловецът я вижда още щом влиза. Усеща аромата на бедност и големи мечти. Както и на липсата на морал, забелязва ги веднага.
Самият той е успял мъж. Такъв, който има зад гърба си успешен бизнес, макар и леко нелегален, скъпи дрехи, жена, която чисти дома му, бърза кола и един развод зад гърба си. Не го интересува обвързването, любовта и всякакви подобни глупости. Бързо е осъзнал, че те не водят до нищо добро. В дискотеката е често, търси поредната си еднодневна сърна, която да запълни многогодишните дупки на сърцето му.
Или по-скоро на леглото му. Студентката е точното момиче – млада, глупава, наивна и нахална. Лесно я омайва. Тази е от Плевенско, бързо го разбира от диалекта й. Две уискита по-късно, тя е вече в колата му. Галена пее. Той кара бързо.
Ръката му се е озовала на правилното място. Точно върху тесните дънки. Студентката е впечатлена от къщата. Представя си как пие кафе в нея, как разпорежда на домашната помощница. Вижда се като господарка. Стаята в общежитието е зад гърба й. Той не си спомня името й, затова я нарича с обичайни имена: зайче, пате, красавице.
Тя е доволна. Смее се. Отваря врата на спалнята и притъмнява светлината. Тя се учудва, че вече има чаши, пълни с вино и няколко презерватива върху нощното шкафче, но решава да премълчи. Време е за екшън. Трябва да покаже най-доброто от себе си. На сутринта тя се събужда с лека болка в главата. Него го няма.
В кухнята е, прави закуска. Тя е доволна. Мъж да й направи закуска. Случва й се за първи път. Тук е и домашната помощница, на възрастта на майка й е. Забелязва нещо в погледа й. Какво ли е? Отвращение, жал, погнуса… Няма смисъл да мисли, коя пък е тя?! Той я закарва до общежитието. Целува я. Обещава й, че ще й звънне през деня.
Тя тъкмо отваря врата на стаята си, когато се сеща. Той няма номера й, както тя неговия. Глупак! Открива в малката чантичка 50лв., поставени тайно от него. Е, това поне е нещо. Няма да мисли за него. Трябва да пие още едно кафе, за да е свежа. Довечера я чака нова дискотека. Този път, може и да успее…
Това не е историята на всяка българска студентка. Напротив. Има хиляди момичета, които идват в големия град, за да изпълнят истинската причина на пътешествието си – да учат, да си намерят хубава работа, да създадат дом. За тях обаче няма да прочетете в тази статия. Те не трябва да бъдат описвани. Те трябва да бъдат аплодирани. Защото именно те, някой ден, ще бъдат вашият доктор, адвокат или журналист. За съжаление обаче, те са много по-малко. А, влаковете и автобусите пътуват всяка есен с момичета, като тази, която описах. Те са повече!