АРГУМЕНТИТЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ДИПЛОМАТ Д-Р АСЕН КЕРМЕКЧИЕВ
Като, че ли всички свикнахме патриаршеската катедрала в София да носи името на един чужд на българия светец. Дори и не се замисляме, а го приемаме като даденост. Ако разгърнем руската история ще се убедим, че руския владетел, войн и светец Александър Невски няма нищо общо, а да не говорим че дори няма никакви заслуги към нашия православен народ и това, че с неговото име е наречена най-голямата българска православна катедрала е един анахронизъм, една неправда. Ако тази неправда е наследство от миналото, когато първият български княз Александър Батенберг променя решенията на Учредителното народно събрание, за да се хареса на изпълнения с омраза към него руски император Александър Трети, то какво трябва да кажем за това което наложи бившия варненски митрополит като обяви друг един от най-големите зласторници за нашия народ руския император Николай Втори за покровител на България и внесе във Варненската катедрала неговата осветена икона и други църковни атрибути? Явно, че русофилския идеотизъм все още има не само почва в България, но и дълбоки неизсъхващи корени, както отбелязва преди повече от век великият българин Старозагорския митрополит Методий Кусевич. Едва ли има някой, който да не е забелязал, че русофилството на нашата църква е живо и днес и едва ли някога ще отмре?! Но думите ми не целят да се направят някакви революционни промени както в нашата Свята Църква, една от водещите в християнския свят, така и в съзнанието на нашите сънародници. Още повече че нашата църква се е запазила благодарение на своя консерватизъм и спазване на каноните и традициите.
Особено любопитен в случая е факта, че идеята на княз Александър Батанберг да се докара пред руския император и който беше прогонен от българските русофили с височайшата благословия на „императора-батюшка“ беше възприета от тях и наложена както при строежа на катедралата в столицата, а не в Търново, така и при нейното кръщаване на името на този чужд за народ ни светец. Но това са не просто исторически парадокси, а примери за лакейничене и чуждопоклонство от страна на нашите русофили. Ще ми се тук да припомня онази случка, когато възрастната жена от Пазарджик изпращайки своя син да се бие срещу русите в Добруджа през Първата световна война му пожелала: „А дано братушките да победят!“ Спомнете си думите на Ян Хус на кладата, когато друга бабичка от нашия голям славянски род хвърлила съчки на кладата: „О, свещена простота!“
С този материал искам още един път да прочетем историята на тази наша народна светиня, разказана ни не от професионален историк, а от един лекар, изтъкнат родолюбец, владеещ перото и с може би най-големи заслуги за добрите българо-американски отношения. Ще се убедите в думите ми и от скромната паметна плоча, напомняща за неговото дело поставена срещу паметника на Стефан Стамболов в градинката срещу „Кристал“.
Става дума за книгата на първият официален американски дипломатически представител в България д-р Асен Кермекчиев „Народната светиня“, която той публикува през 1921 г. по време на управлението на БЗНС и то малко преди да се наложи да напусне страната след отправени му заплахи от правителството на Александър Стамболийски.
Аргументите на д-р Кермекчиев са необорими защото той си служи с факти от руската и родната ни история, като прилага и най-важните руски и от домашен произход документи за българо-руските отношения. Д-р Кермекчиев освен, че е лекар и дипломатически представител на САЩ в България е и участник във войните от 1912 до 1918 г. и като такъв той добре познава не само дипломатическата страна на руската политика към страната и народа ни, но е и съвременник и участник във войната, която Русия води срещу България през Първата световна война. Подобно изложение на историята на руско-българските отношения трудно може да срещнете, въпреки че и тук емоциите и субективността на автора често пъти взимат връх, но историческата истина е защитена по най-категоричен и не будещ никакво съмнение начин.
Д-р Кермекчиев разказва и непознатата за повечето от нас история на изграждането от Русия на православен храм „Св. Александър Невски“ в полската столица и за взетото решение от поляците той да бъде съборен. Разказвачът в книгата си не достига до тази крайност, но предлага този великолепен български храм да бъде прекръстен на името на княз Борис Покръстител.
Д-р А. Кермекчиев прави и една изкуствоведческа обиколка из храма, представяйки на читателите неговата архитектура, отделните икони и стенописи, дело на едни от най-добрите български и руски художници и архитекти.
Нямам никакво намерение с представянето на тази почти непозната книга на този български родолюбец да правя каквито и да било внушения, а да ви запозная с аргументите му дали и защо на голямата българска катедрала трябва и може ли да носи името на един чужд на народа ни светец, независимо че той е бил покровителя на Цар-Освободителя Александър Втори. Между другото, в заключение искам да припомня, че този руски император е наречен още през 1861 г. Цар-Освободител заради освобождението на руските селяни от крепостничество и самият той не е знаел, че някой ден съблюдаването на руските интереси ще доведе до освобождаването на една малка част от народа и земята ни от турско иго. А неговите наследници Александър Трети и Николай Втори ще направят всичко възможно народа и земите ни да останат завинаги разпокъсани. Често пъти странни са съвпаденията в историята?!
Цочо В. Билярски/sitebulgarizaedno.com