Парадоксите в политиката продължават. Колкото повече се изясняват позициите на водещи фигури в политическото пространство, толкова повече се разкалва политическият терен. Приближаването на президентските избори не само не избистря позициите на лидерите и техните партии, но сгъстява мъглата около бъдещите кандидатури за държавен глава до степен, в която ходовете на някои политически сили от предпразничните дни изглеждат дори налудничаво. И показват, че партии, които се смятат за партньори или за близки в идеологически план, не просто враждуват помежду си, а са в люта война на живот и смърт един срещу друг.
I част – Десницата
Следвайки принципа на Мечо Пух
„колкото повече, толкова повече“
и обратно на природните закони, смятаните за силни трусове в родната политика бяха последвани от гръмовен – изненадващо и предсрочно действащият президент Росен Плевнелиев направи обръщение към нацията, с което се отказа от битката за втори мандат. „За пръв път!“, провикнаха се анализаторите и удавиха в тази сензация поредицата от предшестващи знакови събития, изводът от които е само един – че на този етап в българската политика няма обща действия и общи цели и всяка коза е за свой крак.
За фаталните 13 дни – от 7 до 20 май, политическата бленда коренно се промени, но не осветли не само далечното бъдеще, чиито хоризонт за нашенските простори не надвишава 2-3 месеца, а дори и следващите ходове на партиите и политиците. А единственият фатален петък, 13, през тази година, избран от лидера на ДСБ Радан Кънев за ден, в който да провъзгласи кандидатурата на Плевнелиев за втори мандат, предизвика поредица от политически взривове.
Хаосът в дясно-центристкото пространство ескалира
до непростими обвинения и смъртни обиди. Излизането на лявата АБВ от управляващата коалиция само преди 11 дни – на 10 май, не облекчи бързите и ефективни действия по посока на обща кандидатура за президент пред другите три политически сили в нея – ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, и дори напротив – цепна ги окончателно и по хоризонтала, и по вертикала.
След като се издъни с шизофреничните си опозиционни врътки, запазвайки властовите си позиции, истеричният опит на ДСБ и т.н. Граждански съвет на блока да се наложи като лидерстваща партия и в РБ, и на мандатоносителката ГЕРБ катастрофира в окончателния разрив между водещите партии в блока – СДС и ДБГ, както и с партията на премиера Бойко Борисов.
Ултимативният призив на лидера на ДСБ Радан Кънев,
направен от парламента в компанията на треторазредна представителка на излъчилия военния министър Николай Ненчев БЗНС и свободни електрони от гражданската квота, ГЕРБ да седне на разговори с тях, за да излъчи Плевнелиев за свой кандидат-президент, издигнат от Инициативен комитет, преля чашата на търпението вдясно. С ролята на тълкувател и оценител на този солов акт се нагърби шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Той първо го определи като опит на ДСБ за завръщане в коалицията, който обаче трябва да бъде предшестван от извинение. А впоследствие, след крайно острата реакция на премиера и лидер на ГЕРБ Борисов, както и на представители на СДС и ДБГ, увенчани само ден по-късно с официалния отказ на Плевнелиев да участва в президентската надпревара, Цветанов нарече ДСБ „единствените разрушители на дясното през годините на прехода“, които за капак са „забили нож в гърба“ и на Плевнелиев. И така преряза окончателно пътищата не само за завръщането на ДСБ в управляващата коалиция, но за каквито и да било общи действия с тях оттук нататък, особено след като
Гроздан Караджов пътьом завъртя и интригата,
че ГЕРБ преговаря с българския кандидат за шеф на ООН Ирина Бокова да я издигне за президент.
Не закъсняха и тълкуванията с обратен знак. Според тях ГЕРБ никога не е имал намерения да издига Плевнелиев за втори мандат и съвсем умишлено му е нанесъл удар, спасявайки управляващата коалиция с отхвърлянето на ветото му върху Изборния кодекс заради ограничения брой до 35 изборните секции в страните извън Европейския съюз. Тълкувателите обясниха, че угаждайки на Патриотичния фронт, който е автор на тази поправка, ГЕРБ е унижил президента. Съпредседателят на ПФ и лидер на НФСБ Валери Симеонов пък обясни, че сговорът между Плевнелиев и етническите партии ДПС и ДОСТ, както и с т.н. протестъри за броя на въпросните секции се е провалил, след което той е осъзнал, че не може да разчита на нужната подкрепа, за да се бори за втори мандат и е развял бялото знаме.
Най-грубата сметка показва, че
драмата с броя на тези секции е силно преувеличена,
първо, защото тя не се отнася за страните от Европейския съюз, второ, защото във всички държави извън него са се откривали най-много до 32 секции, с изключение на Турция, където достигнаха рекордния брой от 132. И трето, защото, ако се следва редовния календар на изборите в България, до 2018 г., когато трябва да влезе в сила електронното гласуване, предстои само един вот – за президент през октомври тази година. И на всички следващи избори ще може да се гласува по интернет, което означава, че секциите в чужбина губят своята актуалност, може би отново с изключение само на Турция. Тук оставяме на страна и свадливите възгласи: откъде накъде някой ще живее и ще плаща данъците си в чужбина, а ще ми казва кой да ме управлява тук.
Тъй или иначе
мракът се сгъсти още повече,
особено след изявлението на друг кадър на ГЕРБ, излъчен спасително за еврокомисар на България след провала на вече забравената Румяна Желева пред Европейската комисия – Кристалина Георгиева, която обяви, че никой не е разговарял с нея за кандидатирането ѝ за президент. Както и след категоричните изявления на премиера Борисов, че най-успешните лица на ГЕРБ – кметовете на София Йорданка Фандъкова и на Бургас Димитър Николов, няма да тичат по президентската писта.
Тогава
от дъното на партийните потайности занадничаха две фигури.
Първо се подаде евентуалната кандидатура за президент на вицепремиера Томислав Дончев, който за кратко се превърна в център на кадрова интрига около новия социален министър на мястото на Ивайло Калфин. Въпреки проведените консултации с партньорите на ГЕРБ в управляващата коалиция и подкрепата, която те дадоха за Дончев на този пост, Борисов драстично я оттегли, заявявайки, че никой никога не е готвил Дончев за социален министър.
И клюката плъзна – Дончев е подготвен като спасителен вариант на ГЕРБ за президент. А Цветанов е провел консултациите за назначаването му на поста социален министър, за да елиминира тази възможност и да разчисти пътя за собствената си кандидатура за държавен глава. Засега доказателства за тези твърдения липсват. Още повече, че скандалите около несондираната кандидатура на Плевнелиев за твори мандат потопиха този сюжет.
И
в мъглата на управленските евентуалности се очерта нов силует
– на експрезидента Петър Стоянов. Съвсем под сурдинка, стъпвайки на стария дипломатически принцип „не коментирам“, в интервю пред ПИК зам.-председателят на СДС Костадин Марков събуди подозренията, че такъв вариант се сондира. Петър Стоянов изкара само един мандат на „Дондуков“ 2, който винаги е бил смятан за успешен, особено след овладяването на властовата криза през 1997 г., протекло успешно под неговата егида. И правото му на втори мандат по конституция е напълно в сила. А в годините, особено когато пое лидерството на СДС, той поддържаше добри отношения с Бойко Борисов – тогава все още кмет на София, увенчани с прочутата среща „по джапанки“ в Бистрица, където двамата яли кайсии и пили уиски, поводът отново бяха президентските избори и евентуалното кандидатиране на един от двамата за държавен глава, което тъй и не се състоя, а действащият президент Георги Първанов безпрецедентно до този момент повтори мандата си, както предвеща и Борисов.
Независимо дали се мисли в тази посока или не,
Стоянов е вариант за управляващата коалиция.
Той би скрепил скърцащия съюз между РБ и ГЕРБ, би отървал водещата партия на Бойко Борисов от тегобата на отговорността за провал на „историческата победа“ още на първи тур и за евентуален балотаж и дори за възможна загуба, макар засега на терена да не се очертава нищо, което би могло да измести кандидатурата на ГЕРБ. Разбира се, ако ГЕРБ отстъпи от правилото си, че не се коалира с никого и че се бори само за собствени кандидатури. Което не пречи Петър Стоянов да стане негова кандидатура, а РБ скромно да изиграе поддържащата роля.
Засега това остава в сферата на догадките
дали България ще се върне 15 години назад,
когато в президентската битка се сблъскаха именно Петър Стоянов и тогавашният лидер на БСП Георги Първанов. Още повече, че изненадващият ход на сегашната партия на последния АБВ да напусне управлението беше белязан точно с този подмолен знак./PIK