Трайното заселване у нас на етнически българи от чужбина ще е една от мерките, които ще се предложат за решаване на демографската криза. Това заяви вицепремиерът Ивайло Калфин след дискусия в парламента за демографската криза. Тя се организира от АБВ и в нея участваха представители на Патриотичния фронт, БДЦ и други политически сили и целта е да се изработи единна позиция за демографската криза преди заседанието на КСНС при президента.
Идеята е да има трайно заселване на хора, които биха
работили в селското стопанство и в региони, които трайно се обезлюдяват, обясни
Калфин. Според него трябва да има стимулиране и на младите фермери, за да се
допринесе до развитието на селските региони.
Онези наши сънародници от чужбина, които желаят трайно да се
заселят у нас, да получават зелена карта, която им дава всички права, освен това да гласуват, предложи Красимир Каракачанов от ВМРО. Според него те могат да бъдат стимулирани, като получат от общинския и държавния фонд определени декари земя за ползване. А със създаването на фонд, в който да има по 1 млрд. на година, например, държавата да закупи техника за тези хора. Каракачанов напомни, че кооперативната работа е традиция за българите от Молдова, затова можело да се предвиди, че ако те
обработват земята си в продължение на 1-2 г., след това ще я получават като собственост,
а заедно с нея и българско гражданство.
Калфин съобщи още, че Министерският съвет е решил да увеличи от 400 на 1000 стипендиите за млади българи от чужбина. Точката бе обсъдена от кабинета по предложение на вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева. Не е достатъчно да се увеличи бройката на стипендиите, трябва да се увеличи и отпусканата сума, смята Калфин.
Демографската картина в страната е критична и сложна, България се движи в изключително негативна тенденция, отчете Калфин и изброи взетите до момента мерки. Той напомни, че в приетата стратегия за справяне с демографската криза е поставено за цел до 2030 г. населението да не падне повече от 7 милиона. По данни на НСИ през 2014 г. сме били 7 милиона и 212 хиляди души.
Вицепремиерът изброи и другите обсъждани мерки – стимулиране на раждаемостта чрез по-високи доходи за младите родители и икономическа активност, както и добри условия за съчетаване на трудовата кариера с отлеждането на деца като гъвкаво работно време, ранен безплатен достъп до ясли и детски градини; насърчаване на отговорното родителство – децата до 16 г. да са в училище; условия за изучаване на български език от децата, живеещи в чужбина.
Третата област от мерки е свързана с миграцията. За да задържим младите българи и да върнем икономическите емигранти, трябва да осигурим равнище на заплащане и качество на живот, които да бъдат сравними и да създават достатъчно стимули, обясни Калфин.
АБВ стартира цикъл от дискусии за демографската криза. Надяваме се тази наша активност да ангажира държавните институции, за да има резултати, обясни лидерът Георги Първанов.
„Политиката по отношение на демографската криза е инерционна, резултатите могат да дойдат след 10-20 г., но не бива да се губи време, ние бием камбаната“, допълни той.
Първанов обясни, че на този етап БСП не са поканени на дискусията, защото се е търсело формирането на обща позиция на участващите партии за КСНС. Преценили сме, че на този етап има партии, с които трудно ще постигнем консенсус за краткото време, което имаме, обясни Първанов. Нямаме намерение да партизираме този проблем и вратите са отворени, допълни той./24 часа