Откакто ни сполетя демокрацията, нарочно употребявам тази дума „сполетя”, в България става нещо страшно, споделя дългогодишният главен редактор на в. „Труд“ Тошо Тошев.
Демокрацията е нещо прекрасно и имахме големи надежди в началото, че нещата ще се променят, ще станем по-свободни, по-силни. А всъщност станахме по-зависими, с по-робски душици, по-страхливи и по смачкани. Реалността се оказа много по-ужасна.
У нас върлува „политическа орда”, а не както пише навсякъде „политически елит”? И именно липсата на силни, честни и справедливи хора доведе дотам, че в държавата ни всичко е наопаки. Елитът го няма, управляват ни хуни.
Първо разгромиха журналистиката, защото им пречеше. Получи се едно кръвосмешение между властта и журналистите. Те станаха сервилни, започнаха да изпълняват пръчки, да козируват на управляващите и накрая изпаднаха в пълна зависимост от тях. Вестниците фалираха един след друг, защото ги смачкаха. Появиха се сайтовете, но там пък се получи друго. Колкото и да се опитваш да кажеш истината, се появяват платени тролове и хейтъри и те смачкват. Наричат те с всякакви обидни епитети, сервилно те докладват във Фейсбук и те блокират, пречат ти по всякакъв начин да кажеш истината. Всичко в професията се изроди до такава степен, че чак ми е мъчно за старата добра журналистика, която бе смачкана от „ордата“.
Същото се получи и с телевизиите. Станаха много на брой, но почти никоя не е независима. Просто си личи по интервютата, по въпросите, които сервилно се задават, по събеседниците, по задължителното изслушване и на двете гледни точки. Говори се, че са на партийна хранилка. Лично аз нямам доказателства, но като ги гледам, имам достатъчно журналистически опит, за да кажа, че не ни поднасят цялата истина. Затова вече не вярвам на телевизии, защото виждам, че са зависими.
Не вярвам и на сайтове, които също са зависими. Стават огромни скандали в държавата, но всички ги потулват. Четеш статии как да си намериш гадже, как да си полееш градината, а не това, което наистина те интересува. Защото просто е спестено. Опитваш се да кажеш мнението си, като си правиш блог, но тогава е налазват хейтърите и троловете, впиват зъби в теб и те разкъсват.
Някой плаща много пари, българската журналистика да бъде обезличена, разкъсана, смачкана и запокитена на боклука.
Затова започнах да пиша книги. Книги, в които назовавам нещата с истинските им имена. И там никой не може да троли под тях. Който иска, си купува книгата и я чете. Хейтърите скърцат със зъби, но не могат да ми направят нищо.
Мъчно ми е за времето, когато ние сваляхме цели правителства със статиите си, а сега даже не можем да уволним един корумпиран чиновник. Дори да го махнат, веднага го назначават на друго място.
Демокрацията в България е пародия, а политическите хуни се водят елит и ни управляват. И ни водят по път, който свършва доникъде, казва с тъга Тошо Тошев.
Стискаме ви ръка, колега!
И също като хора, опитващи се да кажат истината, се сблъскваме с озъбената машина на хейтърството и политическата секира.
Но вярваме, силно вярваме, че един ден в България нещо все пак ще се промени.
Иначе падаме съвсем в дупката на задкулисието, манипулациите и политическия терор!
Автор Станислава Славова