Отговорност трябва да носи този, който е пуснал пътя за движение. Това казва в интервю пред „Монитор“ бившият топследовател Георги Илиев. Той е убеден, че до четири месеца ще е ясен виновникът за трагедията край Своге.
– Случващото се в страната се очакваше заради невзетите мерки. Но не съм предполагал, че може да се случи чак такова тежко произшествие.
– Имате доста богат опит специално за инциденти, за катастрофи, пожари. Казват, че мантинелата не била закрепена правилно, била само подпряна като градинска ограда. Ако сте били на мястото, забелязахте ли такова нещо?
– Не съм бил на мястото на произшествието, не съм видял мантинелите, но ако предпазните заграждения бяха поставени съобразно определената скорост, движение на пътя, те поне биха убили скоростта на този тежък автобус, а не хората в него. Трудно е напълно да го спрат, но можеше да има някаква полза от тях, ако са били сложени съгласно законите и изискванията.
– Бяха изнесени доста факти. Според местни хора, а и дори според подозрения на прокуратурата, пътят е бил некачествен. Ако влезем в сферата на предположенията, къде е вината все пак?
– Не искам да влизам в сферата на предположенията. Води се разследване. На мен ми е трудно да кажа къде е вината, но в правото има един термин „независимост на причинителство“. Може и пътят, и водачът на превозното средство да са допринесли равностойно за този трагичен инцидент. Това, което ме възмути, е, че многократно държавните органи са били сигнализирани за лошото състояние на пътя, но държавата не била в състояние да застави фирмата-изпълнител да си отстрани недостатъците по този строеж. А пък и не знам кой и как е подписал акт 16 – дали това са служители на АПИ, или някой друг. Но този, който е дал сертификат и е пуснал пътя за движение, нека той си носи отговорността при положение, че пътят е неизправен. Познавам следователите, които разследват случая, и съм убеден, че в рамките на два или три месеца ще се знае у кого е вината. Още в първите дни след трагедията никой разследващ орган не би се наел да каже в кого е вината за това тежко произшествие. Законодателят е определил най-малко двумесечен срок за разследване. А при нужда този срок се удължава. Тук в случая са необходими много експертизи, може би над 50 ще има в това дело, така че е нужно технологично време.
– На какво трябва да наблегнат в момента следователите и на коя експертиза по-конкретно?
– Следователите, които в момента разследват трагедията, ще вземат предвид всяка една подробност и ще си свършат работата съвсем почтено и достойно. Аз смятам, че те ще разследват и в сферата на пътя, и действията на водача. А пък ако ме питате въобще за някаква друга вина, аз бих могъл да кажа, че в момента в страната има няколко институции, които се опитват да водят и да осъществят контрол по пътищата на страната с цел намаляване на пътно-транспортните произшествия. Според мен изпълнителната власт трябва да вземе мерки и да се промени целия характер на движението, да се вземат стриктни мерки за спазване на правилата и да се осъществи пълноценен контрол.
– Твърдят, че са взели всякакви мерки. Ето например сложили знак 40 километра, вместо 50. Дали това е помогнало за по-голяма безопасност на пътя?
– Този знак е сложен на едно място и ако аз изпреварвам в този момент товарен автомобил и той закрива знака, аз няма да го видя. Има инструкции как се слагат знаците, на колко метра, как се повтарят и т.н. Но те са сложени некадърно.
– Смятате ли, че знаците по българските пътища са поставени правилно навсякъде? – Изобщо, смятам точно обратното. Мога да ви кажа, че дори съм запомнил дупките по пътищата на местата, където пътувам. Не съм първокласен шофьор, но бих казал, че съм дисциплиниран. Пътувам с повишено внимание, предупреждавам и близките си да се обаждат, когато пътуват от точка А до точка Б.
– Имате изключително голям опит. Може ли при експертизите да се докаже, ако е имало дефект, дали е бил преди или след катастрофата?
– Напълно разбирам въпроса. Вещите лица са в състояние да докажат дали преди произшествието автобусът е имал някакъв дефект, дали той е възникнал по време на произшествието или след това. Така че това може да се докаже, но е нужно технологично време.
– Колко време продължава това, като изключим двумесечния срок, който законодателят дава?
– Аз не съм пророк, но от скромния опит, който имам мисля, че тук ще са нужни четири-пет месеца.
– Каква е причината да има толкова много инциденти по нашите пътища?
– Истината е, че у нас твърде много се говори. “Ще сложим колани на автобусите, които нямат, ще задължим водачите на автобусите да указват на пътниците да ги слагат, ще сложим мантинели там където трябва и каквито трябва, ще направим пътищата каквито трябва”. И накрая резултатът е нулев. Никакви промени няма. Нищо добро не се случва.
– Шофьорът от катастрофата край Своге има ли вина?
– И той има вина, защото има текст в закона, който упоменава, че водачите са длъжни да се съобразяват със състоянието на управляваното моторно превозно средство, със състоянието на пътя, с атмосферните условия, с характера на превозвания товар и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
– Затова ли при подобни инциденти почти винаги вниманието се насочва към шофьора на превозното средство. Според ваши думи в 99% от случаите шофьорът получава обвинение, както стана и в момента?
– Да, именно заради този текст. Досега много рядко се обръщаше внимание на пътната обстановка, на маркировката, на сигнализацията. Просто по нашите пътища знаците са сложени в храстите, обрасли са в листа и не се виждат, маркировка – няма. Никой досега не е търсил отговорност от длъжностни лица, които имат задължение да нанесат маркировки на пътя, защото те струват пари. Може би тези маркировки са отчетени за нанесени, тъй като времето ги е изтрило, а като се направи проверка, от фирмите казват – бяхме ги нанесли, но атмосферните условия ги изтриха. Никой не обръща внимание на това нещо, затова съм толкова гневен. Толкова пъти съм казвал, че така не може, че трябва да се направи генерална промяна в организацията на движението, веднъж завинаги да се спре с изменението на Правилника за движение по пътищата, който от зората на демокрацията досега е изменян над 80 пъти. Няма кой да чуе.