След последните събития в света и опасността, наречена ИДИЛ, не бяха малко мненията, че у нас са били обучавани нейни бойци. В предишен брой на „ШОУ” преводачът Мажд Алгафари каза в прав текст, че много терористи са получили дипломи у нас. Къде са били обучавани тези хора и как се е случвало това под носа на службите ни за сигурност? Преди време единственият спор на държавата с Мюсюлманското вероизповедание бе по повод исковете, заведени от него за връщане на собствеността върху имоти на Главното мюфтийство. Особено размирна бе 2014-а, когато ултраси заплашиха с нападение „Джумая джамия” в Пловдив и сградата на историческия музей в Кърджали, които бяха част от култовите сгради, за които претендираше мюфтийството. След решението на Софийски градски съд от 2014 г., което обяви Мюфтийството (Мюсюлманското изповедание) за правоприемник на всички местни джамийски настоятелства в страната, като се позова на тезата, че имотите отпреди Освобождението подлежат на връщане на днешното Мюсюлманско изповедание – независимо от състоянието, статута и начина им на ползване в момента, се появиха бунтове на местно равнище. По онова време още никой не говореше за ИДИЛ, но е факт, че отвън са били давани огромни пари за превод на Корана и обучение на хора на наша територия. Едва днес се разсъждава по въпроса дали зад имотните искове, диктувани и плащани отвън, не са били прикривани други – нечисти интереси? Националният въпрос, който се превърна в основна тема тези дни, очевидно е косвено свързан с имотните претенции. Нещо повече, според мнозина, те са били само прикритието за други, нематериални интереси. 
Ретроспекцията на събитията показва, че през 2013 г. са били гледани няколко дела по искове на Главното мюфтийство за различни имоти в страната. Между тях става дума за 10-12 джамии, които от доста време не са действащи, но представляват апетитни имоти…Сред тях са джамията „Хамза бей“ в Стара Загора, превърната в Музей на религиите, „Байраклъ“ в Самоков, „Фатих Мехмет“ в Кюстендил. В Пловдив частно лице е закупило през 1950 г. джамийска сграда и част от двора, където е имало ресторант. Мюфтийството си ги поиска. Имаше претенции и към джамията „Ибрахим паша“ в Разград. Също и към Археологическия музей в София, където е била джамията „Махмуд паша“. Според Висшия духовен съвет на мюсюлманите имало документи за собственост. По справка от делата обаче се оказва, че в повечето сучаи такива липсват. „Претенциите са били подклаждани отвън – от Турция!”, твърдят запознати. Турският посланик в София обаче отрече да има такива претенции. Президентът Росен Плевнелиев обяви, че никога не са били водени разговори на високо равнище България да връща каквито и да е имоти. Международници обаче и до днес твърдят, че за Турция не било важно имотите да са нейна собственост, а да са под шапката на Главното мюфтийство – това било условието да се дават пари за ремонти на сградния фонд. /?/ Източници отвътре издават, че и в момента се финансира отвън издаването на Корана, ремонтите на джамии и купуването на терени за ислямски центрове и училища. Изпращани са били учители по ислям и дори ходжи там, където не достигат. Само в периода 2011-2014 г. у нас са идвали над 20 ходжи, изпратени от Анкара, чиито заплати плащала турската държава. Отчитането ставало на брой на деца, записани в курсове по Коран към джамиите, брой проповеди, оценка за състоянието на храмовете и др. критерии, разкриха запознати.
По неофициална информация турската дирекция по вероизповеданията е осигурила на мюфтийството у нас хиляди евро, за да платят държавните такси по заведените дела за имоти. Главното мюфтийство твърди, че си иска само 13 джамии паметници на културата. Сред тях са храмовете в Кюстендил и Гоце Делчев, които са пред срутване, джамиите в Самоков, Дупница и Разград. Иначе мюфтийството е завело досега над 50 дела за имоти. Законът за вероизповеданията даваше възможност в 10-годишен срок религиозните общности да поискат от съда да им върне одържавени имоти. Давността обаче изтече и затова заинтересовани депутати поискаха тя да започне да тече наново. Според историци до 1396 г., когато пада Търновското царство, у нас не е имало изобщо мюсюлмански имоти. У нас съществувало т.нар. надграждане на храмове – върху древни светилища са вдигани църкви, които по-късно са били превръщани в джамии.
Дават за пример „Ески джамия” в Стара Загора. Справка на „ШОУ” пък показа, че от изгубените от мюфтийството дела сумарно се образува една немалка сума за разходи по тях. Въпросът е кой е плащал и плаща тези пари?! Сред ексклузивните искове попадат дори сгради общинска собственост. Такива са „Чифте баня” в центъра на Пловдив с паркинга до нея и старите турски гробища с площ 32 дка; „Таш кюпрю джамия” и сграда на ул. “Княз Александър Батенберг” в Пловдив; джамията “Саид паша” в Русе, за която русенският мюфтия каза през 2014-а, че дарители от Турция искат да направят ремонта и поиска строително разрешително от общината и др. Джамията “Ибрахим паша” в Разград, която е включена в каталога на ЮНЕСКО като третата по големина джамия на Балканите, в продължение на 30 и повече години е била затворена, но има претенции и за нея.
Главно мюфтийство поиска да му бъде върната училищна сграда в Добрич, в качеството му на правоприемник на всички културно-просветни, социално благотворителни юридически лица и местни поделения на същото, съществували до 1949 г., и по-специално на някогашната Мюсюлманска вероизповедна община със седалище град Добрич. Бе заведено дело и за връщане на сградата на емблематичния музей „Конака” във Видин. Появиха се претенции и към Горната баня в Берковица. Сградата, известна като Турската баня, е паметник на културата и е публична общинска собственост.
Намерената в нея плоча през 1938 г. доказва, че тя е построена от римските легиони, и е е била ползвана от турците по време на турското робство. Има претенции върху имоти и в Ямбол, и в други градове от страната. Интересен е случаят с „Кармаз джамия” в Шумен, тъй като съобразно извършеното геодезическо заснемане, имотът съставляващ „джамия” към настоящия момент, е…чешма, но мюфтийството си иска…джамията. Едно от най-смелите искания бе за църквата „Св.Стефан“ в Истанбул: „Щом струва милиони, защо да не си върнем имота?! – Той е собственост на мюсюлманите и ние ще си поискаме от държавата всички вакъфски имоти. Защо да не можем там да изградим джамия и в нея да се водят големите петъчни молитвени служби?!“, заяви лидерът на изселниците ни в Одрин на висок глас. 
Подобни изказвания демонстрираха нахално посегателство върху принципите на свободата и толерантността между вероизповеданията, на всички демократични принципи, залегнали в българската Конституция, но никой не забеляза опасността от тях. Сега по същия начин мненията се разделиха на повече от две и по отношение на конфликта между Доган и Местан. А е добре да се вникне в същината на проблема – колко от материалните искове на Мюсюлманското вероизповедание у нас са наистина основателни и дали зад материалните искове не стои нещо далеч не материално?!?
Години наред у нас са плащали на учители по радикален ислям
Делото в Пазарджик за проповядване на радикален ислям у нас, някак се неглижира в името на националното разбирателство и едва наскоро отново се повдигна темата. Документите по това дело разкриват, че още през май 2005 г. в гр. Мека, Саудитска Арабия се е състояла среща, на която са присъствали подсъдимите Саид Мутлу, Али Ибрахим Ходжа и Муафак Аласаад от РБългария и представители на фондацията „Ал Уакф ал Ислями”. Двамата подсъдими Саит Мутлу и Али Ходжа са регистрирани, че са напуснали пределите на България през ГКПП Капитан Андреево на 14.05.2005 година в 00ч., като са пътували в един и същи автобус. От намерените и иззети в дома на Саид Мутлу документи е било установено, че е било сключено споразумение между участниците за обучителни мероприятия по ислям у нас. През март 2008 г. в Истанбул е била проведена втора важна среща, свързана с нелегалната организация, проведена в 5-звездния хотел ”Кайа-Рамада Плаза”. На присъстващите е била представена подготвената предварително програма за българския клон на организацията “Ал Уакф ал ислями” . В компютъра на Саид Мутлу е открит Финансов баланс на ислямска организация „Ау-Уакф”, България 2008 г., озаглавена „Пунктове за подготовка на призива в България”, както и списък „Осреднени заплати на проповедниците, индексирани в Турция”. В него ясно четем:
– Саид Мутлу – 600 евро и още 1000 евро разходи,
– Али Хайрадин с 350 евро заплата и 500 евро разходи,
– Али Ходжа – 450 евро заплата и 200 евро други разходи,
– Иззет Джалев – 250 евро заплата и 100 евро други разходи,
– Абдулах Салих 200 евро заплата и 100 евро други разходи,
– Неджми Дъбов от Смолян – 350 евро заплата и 100 други разходи,
– Ахмед Абдурахманов -350 евро заплата и 70 други разходи,
– Мухамед Камбер от с. Лъжница 350 евро заплата и 100 евро други разходи,
– Хайри Шерифов от Рудозем 350 евро заплата и 150 евро други разходи,
– Байрям Ушев – с 350 евро заплата и 100 евро други разходи,
– Найме Горелска от с. Краище – 200 евро заплата и 50 евро други разходи
На специално уговорена среща присъстващите са били уведомени, че се предпочита ръководител на българската организация да стане български гражданин, а не чужденец, за да не го екстрадират при разкриване. Подразбираме още, че лобист на турското аташе у нас Масхар Белгин е бил лично експосланикът на САЩ Джеймс Уорлик.