След публикацията в „ШОУ” за драматичната смърт на генерал-полковник Иван Бъчваров, написана по предоставени на редакцията непубликувани досега документи, на редакционния ни телефон се обадиха доста хора, които любопитстваха откъде точно при нас са се появили тези документи и защо са били скривани до сега. Отговаряме: Архивните документи по смъртта на ген.-полк. Иван Бъчваров ни бяха предоставени от топархиваря Марин Караиванов. Това е спасената част от архивите на ЦК на БКП, които са се съхранявали в Партийния дом. След палежа там част от този архив е изгорял, а съхранените тогава папки днес са притежание на трима души в България, които имат частни архиви. Единият от тях е анархистът Марин Караиванов, а папките с архивни документи са му предоставени от ръководството на партията.
– Г-н Караиванов, много хора се интересуват от вашия архив…
– Той наистина е уникален. Нямате представа какви документи съдържа. Малко известен факт е как след Девети септември 1944 г. взелите властта комунисти са имали страхотен импулс да си организират кървави вакханалии. Има една „екстрено тайна”, но недотам дискретна инструкция от ръководството на БРНП(к) за проливане на реки от човешка кръв. Та тази инструкция гласи: „…обявяваме четиридесет безотговорни дни на нашата славна Народна революция за незабавното издирване, залавяне и моментално екзекутиране на всички физически и интелектуални убийци на борещите се за народната свобода. Както и безпощадно да се неутрализират веднъж завинаги всички ония гадове, които сега и в бъдеще ще бъдат някаква мизерна, гнусна пречка за осъществяване на нашите светли, комунистически идеали!” В специална уводна статия в брой 7 от 25. 09. 1944 г., официоза на БРП-комунисти в. „Работническо дело”, в статия на първа страница със заглавие „Отмъщение”, фанатично се призовава: „Другари и другарки, стреляйте вярно!
Забивайте ножа
безпощадно и
по-дълбоко!”
А в протоколите от митинги и събрания неизменно се набива лозунгът: „Нека безпощадно да убиваме мръсните изверги, фашистките гадове!”.
– Е, това са лозунги, но едва ли е било точно така…
– Свикнал съм да работя с документи – с точни факти и цифри. Така или иначе по времето на целокупното 45-годишно житие-битие на България – от 1944 до 1989 година, през нейните концлагерно-тюрмаджийски заведения преминават повече от един милион опандизени българи. Имайки предвид факта, че техните близки по права и по съребрена линия също така са подлагани на някакви физически и психически мъчения, можем да обобщим, че около 70 процента от целокупното българско население е било репресирано.
.jpg)
Никита Хрушчов /вдясно/ по време на посещението му в България, по покана на Тодор Живков /вляво/
– През последните години много често се говори за това, че Тодор Живков е искал да направи България съветска република. Има ли обаче документи, които да потвърждават това?
– Ще започна от по-далече. България е единствената страна в света, чиито 10 министър-председатели са били чужди поданици, и то на две други държави, които вече нито де юре, нито де факто съществуват като що-годе някакви реални юридически субекти. Става въпрос за Русийската империя и за Съветския съюз. А пък министър-председателите са: Тодор Бурмов, Казимир Ернрот, Леонид Соболев, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов, Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев. На последните трима от тях пък е твърде шарен етническият произход –
българо-руско-
украински-
юдейски
Но не някой от тях, а следващият поклонник на СССР – Тодор Живков, едва не затри окончателно многострадалната българска държава от картата на света. Един от документите е съхранил неговото мнение по въпроса: „България може да бъде наистина суверенна и независима страна, само обаче като неразделна част от великия Съветски съюз…” Ето защо през месец декември 1963 г. ЦК на БКП, начело с другаря Тодор Живков, отправят писмена, коленопреклонна молба към ЦК на КПСС, за незабавно сливане на НРБ със СССР. Тогавашният вожд на КПСС – Никита Сергеевич Хрушчов, световно популярен зевзек, с неудържимите си под път и над път какви ли не зевзелъци, в първия момент след като прочел това предложение, само дето не си глътнал езика. Предполагам, че е било от ревнива завист, възприемайки просбата на Тодор Живков, като своего рода някакъв безумен супер бестселърен, шегобийски хит. Ето защо „сразу” призовал нашенеца в Кремъл. Ядосан като пиян кубански казак му се развикал: „Дорогой мой друг, товарищ Живков! Вы сумашедший, що ли? Май вие, българите, искате на корем да ядете агнешко и свинско за наша сметка, а…?” – А после започнал да се смее в лицето на нашенската делегация. Това са го разказали и записали хора, които са присъствали на тази среща. Въпреки това хипнотичният мерак на Живков на всяка цена да превърне България в 16-ата република на СССР не секнал. През 1973 г. той отправил втора, още по-настоятелна молба за присъединяване на България към СССР, но
вече при
Леонид Брежнев
който обаче съвсем деликатно, но затова пък твърде решително, отказал офертата на Живков. Едва ли световната история познава друг подобен казус – един върховен, държавен и партиен ръководител, настоятелно да умолява за вливането на собствената му държава в една необятна империя. А ако това беше станало, вероятно щеше да се случи това, което се случи с Волжско-Камска България, унищожена от руския садист Иван Грозни през 1552 г.
Леонид Брежнев и Тодор Живков
– Вие сте анархист. Какво е било по онова време отношението на анархистите към тези предложения на Тодор Живков?
– През 1945-1958 г. в България възниква т.нар. Горянско движение. Това е едно наистина уникално явление, спрямо политическия живот в другите европейски социалистически държави, членки на СИВ и на Варшавския договор. В един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. може да се прочете, че броят на „горяните” – цифром и словом – е около 10 000 човека. Това са разочарованите от комунистите свободолюбиви бараби, без кой знае какви конкретни политически подбуди. Ако трябва да бъда съвсем точен, това са БЗНС-дружбаши, троцкисти и анархисти, както и случайно оцелели от комунистическия терор царски офицери. И само анархистите са тези, които упорито се противопоставят на възцарилото се в страната тоталитарно, болшевишко управление, с нелегални и легални акции. Но през декември 1948 г. над 2000 анархисти са арестувани и на бърза ръка натикани в концлагера-душевадец „Белене”. По този начин напълно е елиминирана обществено-политическата опозиция в България.
Тодорка НИКОЛОВА