Скандалите заради паметниците на Бузлуджа и пред НДК тресат държавата вече месеци наред. В навечерието на нашето европредседателство политическият ни елит води остри спорове за бъдещето на двата монумента.
В петък паметникът пред НДК беше окончателно разрушен. Проблемът с монумента на Бузлуджа обаче остава и не се очаква и да се постигне решение за цивилизован подход към разрешаването му.
Потърсихме за коментар депутата от ГЕРБ Тома Биков, който в последно време е един от най-ангажираните с проблема политици от управляващото мнозинство.
Интервю на Албена БОРИСОВА
– Каква е тази мания в България да се рушат масово паметници, г-н Биков? Те са белег на времето, един ще отиде да им се поклони, друг – да ругае. Но поколенията трябва да пазят спомена за историята. Варварщина или страх от миналото е причина за тази разрушителна сила?
– В България има разрушително поведение. Такъв е случаят с мавзолея. В него можеше да се направи музей на комунизма. Между другото мавзолеят е строен от буржоазния архитект Георги Овчаров. Комунистите са го извели от концлагера да строи. Защото те са били по мандрите, не са имали кадри. Но, както се казва, мина и замина. Имаше опит преди 1989 г. да се разрушат християнските паметници. Слава богу, комунистите не успяха. Разрушителната сила е революционна. Тя започва от 1947 г.
– В България винаги тръгваме отначало. Всяка власт счита, че от нея започва историята…
– Пресилено е да се казва, че всяка власт започва отначало. Преживяхме две революции. Слава богу втората – през 1989 г., беше безкръвна. Всяка власт си поставя за цел да унищожи всичко, което е съществувало преди. Комунистите махнаха царя и на негово място сложиха ЦК на БКП, например. На 10 ноември 1989 г. започнахме разграждане – тъкмо комунистите бяха започнали да изграждат имитация на общество. Ние с право решихме да го разградим.
Сега скандалите са за два паметника, които са построени по некачествен начин. Още през 1985 г. на паметника пред НДК му се отнема акт 16. През 1988 г. го ограждат. През 2003 г. се прави комисия, в която е поканен и авторът му, но и тя нищо не свършва. Паметникът е халтура. А освен това е и опасен. Ако БСП толкова милееха за него, защо не го ремонтираха?! Същото е и с Бузлуджа. Ние нашите паметници си ги съхранихме. Защо Рилският манастир не падна по времето на комунизма?! Защото е строен добре и защото имаше кой да се грижи за него. А комунистите не се грижат за своите си паметници.
– Основното обвинение срещу вас е, че демонтирате паметник с име „1300 г. България“…
– Името е „681 – 1944 – 1981“. Той е рожба на късния социализъм, който е магически, идеологически доминиращ от Людмила Живкова. Комунистическата върхушка вижда, че не може да изтръгне християнството и затова създава култове – към баба Ванга, към Рьорих, към различни индийски учения… Този паметник не е паметник на 1300 г. България. А в крайна сметка като са искали да е монумент на хилядолетната ни история, да са го направили така, че издържи поне 50 г. Между другото паметникът на Съветската армия е строен качествено и него никой не го пипа.
– На никого не правеше впечатление, че паметникът пред НДК години наред се рушеше… Скандалът избухна сега, когато решихте да го махнете?
– Лесно е да се върви след събитията и само да се говори, без да се прави нищо. Градската организация на БСП, самият автор на паметника можеха да направят инициативен комитет и да го реставрират. Но не го направиха.
– Ще успеем ли да разрешим цивилизовано проблема преди европредседателството? Та да не се излагаме пред чужденците, както се казва…
– Паметникът е построен върху разрушените войнишки паметници на загиналите в Първата световна война. А това са хора, умрели за България. Ето това е разрушаване. Сега имаме саморазрушаване.
– Как да спре тази разрушителна сила, която ни владее вече 30 г.?
– Като започнем да строим. Хората виждам, че влизат в нормализацията. По-скоро се строи, отколкото се руши.
– Паметникът на Булзуджа е другият препъни камък. Има ли БСП възможност да го реставрира?
– В БСП се радват, че паметникът не им е даден. Над 10 млн. лв. струва възстановяването му. Това е паметник на връх, на който социалистите ходят веднъж за два дни през лятото. Построен е, когато имаше жилищна криза в страната. Хората тогава живееха по няколко семейства в един апартамент, както и аз съм живял. И чакахме с години за жилище. А паметникът е построен, за да може пътуващите от София за Бургас да виждат една летяща чиния. По времето на Жан Виденов му свалят охраната. И като всяко мегаломанско нещо той рухна. Социализмът защо рухна? Защото хората нямаха какво да ядат. Икономиката ни беше субсидирана от СССР. СССР рухна и нашите комунисти паднаха от власт.
– Защо все пак не върнете паметника на БСП?
– От мене ако зависи, щях да им го дам, за да им гледам сеира. Но като не са му собственици сега, това не им пречи да положат усилия, да отидат при областния управител, при кмета на Казанлък, да направят инициативен комитет и да събират пари за реставрацията му. Но не го правят. Защото целият скандал е да може Корнелия Нинова да отиде на 2 август и да каже как не им дават паметника.
pik.bg