Тодор Стефанов в последен коментар: Журналистиката беше дотук. От мене толкова! Бягайте далеч от това БЛАТО, наречено България! С всички сили, бягайте, и не се обръщайте никога назад! Тези, на които още е останала младост, бягайте!

Не гледайте горе, под логото на сайта „Скандалните Новини“, че този живот бил за смелите. Кура му Янко. За боклуците е този живот. За боклуците. Не за нас, с чистите души, които умеем да псуваме грозно, а за префинените лицемерници, с фекални сърца, които обаче скрупульозно и менторски употребяват „литературен“ език.

Не е за смелите този живот. За мръсниците е. Смелите са като деца. Верни са. А Бог изпитвал верните.

Верно? Да ти имам Господа, дето все на изпитната скамейка ще те държи.

Вчера един професор, чийто приятел бил Велизар Енчев, ми написа налудничаво писмо, в което ме кани да се съглася да съм станела вицепрезидент на въпросния Велизар Енчев и ми праща някакви постулати на някаква си „Българска пролет“, или „Българска Сириза“, все в задното трибуквие.

Безпардонни лицемерници.

Утре… следващите десетки хиляди. Които ще трябва да плащам на поредните боклуци, които крадоха, смукаха, рекетираха, лапаха кинти и ще ме осъдят, защото, бъдете сигурни, шляканата съдебна мръсно-поръчкова система няма да остави мен и сайта ми неопраскани.

Нищо да не си завира, мамо, това е моята благословия, мамо нищо, че не те познавам. Понякога и това е нещастие. Нищо да не си завреш отзад.

Впрочем, благодаря на всички тези „ангели небесни“, претърпели „болки и страдания“ от истината, изречена от мен и от!

Те ме научиха на най-важното: че не е имало никакъв смисъл. Абсолютно никакъв смисъл няма в това да търсиш истината, да хвърлиш цялата си енергия на прасетата, да защитаваш истината и справедливостта на същите тия прасета, самоотвержено и всеотдайно да вършиш работата си, за да помагаш на същите тия прасета да се опомнят, да започнат да мислят със сърцата си, да се изправят и да поискат свободата си.

Население, което чака едно момче да му разрива лайната и вместо него да води войните и битките му, е стадо от мърши.

Благодаря на боклуците, че ме изправиха срещу стената, на която пише: „Това е стена. И нищо друго“ /Борис Христов/.

Благодаря им, че ми отвориха очите, че този живот не е за смелите. Нито за честните. Нито за верните на истината. Този живот е за измекярите, педалите, мръсниците, крадците, лапачите, лицемерните правораздаватели, които са продали душите си на дявола.

Да отваряш очите на слепите в България е занятие безнадеждно и отчаяно. Да водиш битки заради някого, е занятие, обречено на гибел. В България всички онези, на които си помогнал, ще те стъпчат и ще заиграят хоро върху главата ти. Защото си балък. Защото са се крили зад гърба ти, докато си воювал за тяхната справедливост, и когато си я извоювал, не враговете, те те довършват.

Днес чета във форума коментари на възмутени „българи“ от силните думи, изречени от Николай Марков, че е ужасен от българите. Възмутените са същите тия, дето търсят друг да умре, заради тях, друг да им води битките, друг да им вади кестените от огъня, а те да седят и да пърдят до жените си, и да следят „войната“ по телевизора. А после, а после… да се прилепят до поредния „победител“.

Този „народ“ не е заслужавал и не заслужава ничия саможертва. „Лудите“ – шепата хаизи, хъшове, хайдути, възрожденци, мъжкари и мъже на честта – които са отдавали сърцата си ЗА ДРУГИТЕ, са предавани от същите тия ДРУГИ, уж техни „братя“.

Този живот не е за смелите. За келепирджиите е.

Благодаря на враговете си, че ми показаха, че е трябвало да живея като тях.

Така сигурно щях да си спестя адът, който сам си причиних, и в който живея. И щях да бъда един от тях.

Този живот не е за смелите. За боклуците е.

Те живеят доволно и управляват съдбите ви.

Журналистиката беше дотук.

От мене толкова.

Бягайте далеч от това БЛАТО, наречено България! С всички сили, бягайте, и не се обръщайте никога назад! Тези, на които още е останала младост, бягайте!

За нас – останалите – дупката е една.