Тези дни отново военният министър е подхванал темата за задължителната наборна военна служба. Така и не стана ясно защо една част от българските политици, и то не особено значителна, и не особено за пример, наричат себе си патриоти. Не стои ли разбирателството между различните членове на обществото в основата на патриотизма. Хората може да са различни по хиляди признаци, но да обичат родината си.
Така наречените патриоти са христоматиен пример за партиен егоизъм и неразбирателство, камо ли за родолюбие. И с какво пък един член на ГЕРБ или на БСП е по-малко патриот от тях.
Та същият този министър се е размечтал за задължителната казарма. Онази, която отнемаше две години от живота на всеки млад мъж. Времето, което беше отредено за образование, овладяване на занаят, чисто човешки младежки преживявания, начална реализация в живота, преминаваше в отвратителни порядки, мизерни помещения, столови и спални по за 50, 60, 100 души. Абсолютно безсмислени занятия и обучения срещу враг, който ако е искал, е щял да ни унищожи за часове. Насилия, извращения, издевателства на старите набори срещу новобранци, почти феодално господство на офицерския състав над войниците. И разходи, космически разходи за издръжката на цялото това безумие.
Представяте ли си какво би станало, ако средствата за армията влизаха в образование, здравеопазване, заплати, социални дейности. За това ли мечтае военният министър. Няма да стане. Нито държавата ни е толкова богата, нито днешните млади са такива абдали, каквито бяхме ние едно време. /faktualno.com/