Течове по водопроводите бъркат в джоба ни всяка година с по 150 – 200 млн. лв. Това съобщи днес д-р инж. Атанас Паскалев от Българска асоциация по водите (БАВ), по време на национална конференция, посведена на намаляване загубите.
Според него ежегодно у нас по пътя от водоема до клиентите изчезват около половин милиард кубика питейна вода. Количеството е достатъчно да се напълни най-голямото наше водохранилище яз. „Искър”.
„През 2008 г. загубите бяха 60%, две години по-късно статистиката отчита ръст до 61,5%, а според плановете през 2014 г. те трябваше да паднат до една трета”, каза експертът. Той обаче припомни, че за въпросната година има доста противоречиви данни за течовете. По думите според Националния статистически институт (НСИ) тогава загубите са били 72 на сто. Данните на КЕВР сочат 61,2%, а на Световната банка – 60 на сто. „Всички цифри обаче са неприемливи. Това го констатира и СБ. Нейните планове са до 2023 г. загубите на вода у нас могат да бъдат намалени на 49%, за 2016 г. да са 59 на сто, а през 2019 г. – 55%”, добави Паскалев.
Той припомни, че причината да не може да се свият бързо и драстично загубите на вода е липсата на пари.
Според него обаче е време да престанем да се люшкаме от много претенциозни цели за пълно ликвидиране на течовете или да изпадаме в другата крайност.
Инж. Йоланта Колева от КЕВР каза , че най-големи загуби на вода по мрежата има в Североизточна България. „В някои райони от тази част на страната обаче има подобрение и се работи за зониране на мрежата. В Централна Северна България има ВиК оператори, които са намалили течовете до под 49 на сто, което е средното, планирано от Световната банка за цяла България за в бъдеще”, поясни тя.
Председателят на БАВ инж. Иван Иванов е оптимист за възможностите на страната ни до 2023 г. да намали загубите на вода под 49 на сто. „Това означава да ги понижаваме с по 2% на година, което е реалистично. Дори се чудя, дали не сме си поставили много ниска цел”, каза той. Иванов припомни, че инвестициите за намаляване на течовете неминуемо ще доведат до поскъпване на водата, като причината е и малкият ресурс, който ЕС планира да ни отпусне за водни проекти до края на програмния период. „Важното е да влагаме парите ефективно и с по-малко средства да постигаме по-качествена услуга.
Дълги години не инвестирахме достатъчно, само и само да запазим ниски цените за населението. Сега стигаме до ситуация системата да е в критично състояние. Не бива да забравяме, че все още над 60% от водопроводите ни са етернитови. Те трябва да бъдат подменени. Не бива обаче единствено самоцелно да увеличаваме цените, а парите от повишените приходи да се инвестират там, където ще има резултат”, добави Иванов.
Николаос Петрулиас, председател на Гръцката водна асоциация каза, че загубите в съседната страна са около 50 на сто. „Много по-добро е положението в Атина, където те са към 35-38%”, поясни той. По думите му в Солун течовете са по-големи, отколкото в гръцката столица. Петрулиас съобщи още, че за миналия програмен период Гърция е получила от ЕС само за борба с течовете около 60 млн. евро./монитор