Млад мъж преследва жени в столицата, за да ги снима против тяхното желание вече години наред, отбелязва bTV.
В последно време агресивният фотограф налитал и на бой. Мъжът с фотоапарата избира оживени места в близост до спирки на градския транспорт, за да търси своите жертви. Ако те откажат да бъдат снимани, той ги напада и с удари.
Атаките се случват по всяко време, в различни столични райони, понякога се повтарят. Броят на нападнатите момичета е неизвестен.
„На спирката на Попа, той се изпречи пред мен и ме снима. Когато поисках обяснение какво прави и пожелах той да изтрие снимката, той мълчеше през цялото време. Налетя на бой. Удари ме и ме нарита. При което аз се уплаших и реших да избягам”, разказва една от жертвите.
„Мъжете наоколо останаха напълно безучастни. Аз бях единствената, която се притече на помощ. Отнесох един лакът в лицето”.
Как изглежда агресивният „фотограф”? „Не много висок – около 1,75 , слаб, спретнат вид, матова кожа, тъмна коса и набола брада”.
Попадналите в негови кадри се страхуват за безопасността си, защото не са ясни неговите мотиви. Засичат го и пред училище преди 2 години. Тогава от 134 СОУ подават сигнал в полицията, който е придружен с показанията на няколко ученички.
Задържан е млад мъж. Разследващите изземват камерата и лаптопа му. Снимките, които откриват там, не са порнографски, заради което и го пускат. А фотонападенията продължават и стават по-агресивни.
От МВР не пожелаха да коментират случая, тъй като нямали официално подадени сигнали в последните години. Оттам допълниха, че снимането не е престъпление и не могат да вземат отношение.
Юристите обаче са категорични – независимо от празнотата в законодателството, снимането без позволение и причина е нарушаване на личното пространство.
„Едно тенденциозно и нарочно снимане на хора би могло да представлява нещо като тормоз и е противоправно. Ние нямаме една обща уредба на понятието тормоз.“ Тормозът“ се прилага само по отношение на Закона за защита от дискриминация”, коментира адв. Александър Кашъмов, цитиран от bTV.
Той съветва жертвите да си търсят правата по два пътя – единият е свързан със защитата на неприкосновеността, а другият е по линия на нерегламентираното събиране на лични данни.