Охранителите също скочиха срещу новите текстове на Закона за частна охранителна дейност. Охранителите недоумяват – кои лица могат да бъдат възложители по договор за охрана.
„Не може да се нарушава конституционно право на неприкосновеност на личността. Не може юридическото лице като работодател, независимо на кое физическо лице, да бъде възложител по договор за неговата лична неприкосновеност.“ Това заяви началникът на сектор „Лиценз и контрол на ЧОД“ в ГД „Национална полиция“ Камелия Кукева в хода на национална среща на фирмите, работещи в охранителния бранш в България, организирана и водена от Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО), предаде репортер на Информационна агенция „Дейли Прес“.
Според охранителите новият закон изисква и промяна на настоящите договори, сключени с охранителните фирми, а срокът от 6 месеца е непосилен период, в който те да променят всички договори, особено тези за СОТ.
„Имаме хиляди договори с клиенти, които не живеят в България, т.е. е почти невъзможно да бъдат намерени за преподписване на договора.“, изтъкна председателят на НАФТСО и изпълнителен директор на охранителна фирма Александър Митев.
На този проблем охранителите намериха решение – новите правила да важат за договорите, сключени или преподписани от 1 април тази година. Това обаче ще постави тези договори в неравностойно положение спрямо новолицензираните фирми.
Резултат от обсъждането преговарящите страни стигнаха до консенсус – срокът да бъде удължен до 1 година. Следва това предложение а бъде внесено.
Представителите на властта от своя страна направиха уточнение, че тези промени на договорите не се налагат за обществените поръчки, тъй като не са налични разминавания в новото законодателство и Закона за обществените поръчки. Там където има такова, ще се счита за изключение.
Охранителите обсъдиха и друг важен момент – изискването за охраняването на масовите мероприятия. „Ако утре на един митинг, неразрешен от властите, стане инцидент и има смъртен случай, кой ще бъде отговорен? Вие. Организаторите нямат разрешение, което значи, че организатори няма, защото никъде не са се подписали и никой не им е разрешил. Остават единствено тези лица, които между другото в закона, вече са длъжностни лица, да носят отговорността. Затова организаторите трябва да ви представят документ, че това е официално мероприятие и вие да сте спокойни, че има кой да отговаря.“, обясни Мануил Манев, член на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред при НС.
Национална среща на фирмите, работещи в охранителния бранш в България, се проведе на 9 март, петък.
На форума присъстваха и представилите на КРИБ, КНСБ, и други браншови организации в сферата на сигурността, както и представители от бизнеса, които са пряко засегнати от промените в закона.
На срещата стана ясно още, че предстои председателят на НАФТСО да организира още 6 подобни срещи, които ще се проведат на регионално ниво. На тях ще бъдат канени компании от съответните райони.
Припомняме, вчера, 12 март, първо главният прокурор Сотир Цацаров, а после и президентът Румен Радев сезираха Конституционния съд относно спортните текстове в Закона за частната охранителна дейност.
По думтие на президента „държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността и спокойствието на хората в населените места, вкл. в т.нар. урбанизирани територии“.
Припомняме и че на 19 януари и от ДБГ поискаха президентско вето върху Закона за частна охранителна дейност. От партията призоваха президентът Радев да сезира и Конституционния съд за тълкуване на част от текстовете.
В края на месец януари работодателитесъщо също също поискаха президентско вето върху този закон. Техните мотиви бяха различни – искат по-лек лицензионен режим за частната охранителна дейност. С приемането на предложения от Министерски съвет проект, правителството и мнозинството обявяват капитулацията си в сектор Сигурност, невъзможността си да се справят с опазването на сигурността на българските граждани и тотален отказ да реформират системата, обявиха от ДБГ.