В едно село в германската провинция Долна Саксония от 9 години ракът е единствената причина за смъртта на жителите му. Дължи ли се на местния добив на природен газ, а лекари търсят отговора с писмо до социалния министър.
Цяло село не може да страда от рак. Отделни негови жители – да, но не й цялото му население. В германското село Белен – между Бремен и Люнебург, обаче се случва именно това. Селото е толкова малко, че улиците му са безименни. В Белен живеят 52-ма души, които постепенно заболяват от рак. С всеки нов случай все още здравите жители на селото се питат „Аз ли съм следващият?“, коментира германското издание „Ди Велт“.
Страхът изкарва хората на улиците. Заграждат ги с бали слама, черни брезенти и табели с червени надписи: „Страхуваме се! Рак! Защо? Обяснение, веднага!“. През последните години смъртните случаи в селото са единствено в резултат на рак – 4-ма души са починали, други 8 са болни. Според епидемиологичния регистър на Долна Саксония в областта Ботел, към която принадлежи село Белен, жените страдат също от левкемия и лимфома, но мъжете са двойно повече от тях.
Това, което се случва в Ботел, не е само местна трагедия за 8100 души, а политика, която се измества и към Бремен. В публичното пространство твърденията са, че има връзка между случаите на рак и добивите на природен газ в областта.
Ако добиват на природен газ в Германия си има родина, то това е Долна Саксония, пише „24 часа”. 95% от общия добив за страната идват именно от тук. Село Белен се намира в средата на централния регион за добив Ротенбург (Вюмме).
Който преминава през тези места, винаги винжда в небето тръбопроводи и резервоари, вградени в земята с бетон – сондажите на американска компания.
Енергийният гигант действа в областта от 1980 година. Газта се извлича от дълбоки скални пластове с помощта на налягане и химикали. През 2011 година компанията се опитва да прикрие скандал – отпадъчни продукти навлизат в почвата и подпочвените води. Отпадъчните продукти от добива на газ съдържат токсични тежки метали, живак и ароматни въглеводороди като канцерогенния бензол. Компанията изхвърля и заменя около 2500 кубически метра замърсена почва. Подозренията на местните жители обаче остават.
46-годишната Силке е сред водещите лица на протестите срещу добива на природен газ. Жена с дълги, руси къдрици и хумор, който понякога е твърде черен. От джоба си вади карта. Село Хемслинген, което е с 1400 души, е надупчено с безброй убождания. „Всяка дупка представлява пациент с рак, ще става по-лошо“, коментира Силке. През есента на 2013 година за много кратко време умират 3-ма нейни близки – съседът й, една от добрите й приятелки и член на семейството й.
Вечерите след работа Силке започва да обикаля жителите на Хемслинген. Събира подписите им, с които да заяви желанието на селото пред Областта за проучване на причините защо се стига дотук.
За много от хората Силке се превръща в героиня, за други обаче тя руши живота на селото, което от десетилетия живее от производството на природен газ.
Да се докаже какви са причините за раковите заболявания, е трудно. Влиянието на околната среда може да оказва точно толкова роля, колкото и генетичните предразположения в семействата. Факторът случайност също се взима предвид.
Професор Рудолф Каакс от германския център за изследване на раковите заболявания намира последния фактор в дадения случай обаче за малко вероятен.
Причините могат да бъдат много, не може да се приеме само теорията за добива на газ, коментира професорът. Така смятат и 212 лекари от Ротенбург, които са изпратили писмо до социалния министър Корнелия Рунд. В него те настояват за научно изследване за връзката на заболяванията от рак и добива на газ.
Доктор Бантц коментира, че се е свързал със свои колеги от Франция, Швеция и Америка. Те посочили, че навсякъде, където има съоръжения за добив, се увеличават случаите на ракови заболявания.
Политиката в Германия е раздвоена между прогреса и предпазливостта. През 2011 година Северен-Рейн Вестфалия забранява фракинг технологиите. През миналата година федералното правителство обсъжда нов законопроект, за който все още не е взето окончателно решение.
В региона на Ротенбург опитват да запълнят дупката между убеждения и знания с анкета. В нея са поставени въпросите: Къде живеят хората, заболели от рак? Какво работят? Какви са навиците им? Резултатите се очакват през септември.
Източник: bnews.bg