Един от големите таланти на ЦСКА Ангел Лясков, който днес подписа нов договор с клуба, се съгласи да даде интервю пред БЛИЦ Спорт, в което разказа как е тръгнал за футбола, кои са футболните му кумири, както и какво обича да прави в свободното си време. Роденият на 16 март 1998 година ляв бранител на „армейците“ разкри и кой му е дал шанс да дебютира на професионално ниво.
– Разкажи ни малко за теб. В какво семейство си израснал, имаш ли брат или сестра?
– Роден съм в Гоце Делчев. Израснал съм в едно село до него, казва се Мусомища. Имам по-малка сестра, която е на 14 години. Семейството ми е обикновено – баща ми работи с машина, майка ми помага вкъщи.
– В съблекалнята имаш ли прякор?
– Нямам прякор, всички в отбора ми казват по име или фамилия.
– Имаш ли домашен любимец и какъв е?
– Да, порода ваймаранер, който се казва Грей.
– Въпрос за фенките… имаш ли приятелка?
– Не, в момента съм свободен.
– Какво обичаш да правиш извън футбола?
– Извън футбола обичам да се разхождам с приятели в природата, да почивам и да чета книги. Обичам също така да играя и плейстейшън, както и билярд.
– Как започна да се занимаваш с футбол, как се запали по най-обичаната игра?
– Тръгнах за футбола, когато бях на 7 или 8 години. Понеже компанията, в която движех, беше по-голяма с 3-4 години от мен и всички тренираха, казах на баща ми да ме запише. Той го направи и започнах да тренирам, но в началото нямах големи надежди. Бях записан в училище, а един ден треньорът на Пирин (Гоце Делчев) ме видя и ме помоли да отида да тренирам в неговия отбор и така всичко започна…
– Кой ти даде шанс в Гоце Делчев?
– В Пирин (Гоце Делчев) ми дадоха шанс двама треньори – Лъчезар Кръсталов и Иван Макриев. Те ме тласнаха към това да се занимавам с футбола на професионално ниво.
Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)
– Голяма част от привържениците споделят мнение, че би могъл да играеш на крилото. Играл ли си на различна позиция освен левия бек?
– Да, играех първоначално при най-малките като крило. По-нататък обаче нашият ляв бранител не се справяше добре в защита и мен ме преквалифицираха на неговата позиция. В ЦСКА II по-миналия сезон обаче почти целия го играх като ляво крило.
– Кой беше треньорът, който ти даде шанс в професионалния футбол?
– В професионалния футбол шанс да дебютирам ми даде Стамен Белчев, когато бях във Втора лига с ЦСКА II. В Първа лига този сезон дебютирах, за което съм много благодарен на настоящия наставник Нестор Ел Маестро, който ми даде този „златен“ шанс да играя за отбора, на който съм фен от малък.
– С какви впечатления си от работата на Стамен Белчев? Той все пак след това пое първия отбор…
– Много съм му благодарен, защото той ме взе в мъжкия отбор на ЦСКА. През този период от шест месеца много научих от него и от 
другите футболисти. Благодарен съм му за нещата, с които той допринесе на този етап от моята кариера да бъда тук.
– Как се почувства, когато разбра, че отиваш в ЦСКА?
– Много радостен бях. Адреналинът ми беше на много високо ниво. Единственото нещо, за което мислех е, че ще зарадвам родителите си толкова много, защото баща ми е много голям фен на ЦСКА и от малък заедно с него съм ходил, за да ги гледаме как играят на „Армията“. Това просто бе сбъдната мечта да играя за ЦСКА пред тази публика.
– Каква е разликата между юношеския футбол и този за първия отбор?
– Разликата е огромна – чисто физически на първо място. При юношите футболът е по-бавен, а тук е на доста по-високо темпо. Имаш време да мислиш, когато си с топката, докато тук трябва да отиграеш ситуацията на момента, а и да наблюдаваш малките детайли, които в юношеския футбол не са толкова важни, но тук са.
– Какво почувства, когато излезе пред 25 хиляди души на „Васил Левски“ срещу ФК Копенхаген?
– За първи път играх пред такава публика. Не мога да опиша това чувство, просто бе уникално. В момента, в който започнахме да загряваме и видях как хората са дошли, за да ни подкрепят и да пеят за нас – това е нещо невероятно. Неописуемо бе чувството, когато излизахме на терена двата отбора.
– Кой е футболният ти кумир?
– Много симпатизирам на Марсело, Давид Алаба и Патрис Евра. Това са едни от любимите ми футболисти, на които подражавам.
– На кой отбор симпатизираш извън България?
– Харесвам Ливърпул и Ювентус от дете.
– Често си викан за националните гарнитури на България при юношите и младежите, разкажи малко за това.
– Винаги е чест да защитавам България и съм горд със себе си, че имам тази възможност! Винаги се отнасям сериозно към това нещо. До 21-годишните мога да кажа, че на моменти нямахме късмет и затова сега се изисква почти невъзможното от нас, за да се класираме на европейското, но е постижимо стига да работим и да сме колектив.
– Получаваш ли съвети от по-опитните в отбора – Николай Бодуров, Станислав Манолев?
– Да, постоянно се допитвам до тяхното мнение. Те по време на тренировка и на мач ми правят забележки на някои отигравания и как трябва да се позиционирам. Аз по време на игра не обръщам внимание на тези неща, но те като ми го обяснят и е наистина много полезно. Късметлия съм да играя с толкова опитни футболисти и че имам възможност да науча нещо от тях.
– Разкажи малко повече за тежката контузия, която получи преди време на един от лагерите с ЦСКА.
– Много тежко се получи, въпреки че бе наистина много безобидна ситуация на тренировка на един от лагерите в Австрия. Много ме заболя и помислих, че съм направил още по-сериозна контузия. За мое голямо облекчение почивах само два месеца. През това време беше трудно, но тренирах. Върнах се в България и всички ми помогнаха, за да се възстановя по-бързо и да навляза във форма.
– На какво отдаваш последните резултати на отбора, умората и натрупаните мачове ли си казаха думата?
– Не мисля, че е от умората. Наистина се натрупаха доста мачове, но просто има и такива дни.
– Какво ще кажеш за финал на феновете на ЦСКА?
– Трудим се всеки ден. Всеки дава всичко от себе си, за да може те като идват на стадиона да ги радваме. Никога няма да ги подведем! Винаги даваме максимума от себе си. Надявам се в шампионата, който върви, да се върнем на върха с времето.
Звезделин ХРИСТОВ/ БЛИЦ СПОРТ