Тази нощ е тайнството, което събира хиляди хора всяка година на Кръстова гора. 14 септември е един от Дванадесетте велики християнски празници – Въздвижение на Светия Кръст Господен, или, както народът го нарича – Кръстовден.
Още през деня мнозина тръгват на път, за да пренощуват под звездите с надежда за чудо, което да направи живота им по-добър. Кръстова гора се намира на 60 км от Пловдив, в Родопите, на 1545 м височина.
От църквата „Покров на Света Богородица“ до кръста на върха на малък хълм са разположени 12 параклиси, посветени на всеки един от 12-те апостоли. Макар и църквата, и манастирът да са строени в ново време, местността е обвита в легенди.
Някога тук е имало манастир, в който се е пазила частица от свещения кръст. Манастирът е бил нападнат от турците и разрушен, монасите – избити, но частицата от кръста останала скрита.
Местните хора винаги са знаели, че в местността има нещо свещено. Преданието се връща към живот през 1933, когато Йордан Дрянков от гоцеделчевското село Ковачевица, човек с видения, прекарал една нощ и получил прозрение за едновремешния голям манастир и частицата от кръста.
В това послание му било казано да постави тук висок метален кръст. Ясновидецът отишъл при цар Борис III, с когото се познавал лично, и му разказал всичко. Оказало се, че има още един човек, осенен от подобно прозрение – подполковник Величков.
Така металният кръст бил изработен и на 1 май 1936 г., донесен на връх Кръстов и поставен на източното възвишение в присъствието на жителите от близкото село Борово. Бил осветен от свещеник Петър Кошелев. Пред очите на всички в края на службата върху кръста кацнал бял гълъб, а после литнал. Ясновидецът Йордан Дрянков казал на хората да го последват, защото той ги води към старото манастирско аязмо. Гълъбът наистина кацнал на скала, под която след като разчистили камъните, бликнала вода.
От тези времена пътят до Кръстова гора е пътека към вярата и надеждата. През годините на комунистическия режим пътеката не секва, макар че нейният първооткривател – Йордан Дрянков, умира в концлагера край Ловеч.
Кръстова гора се възражда след 1989 г. от отец Васил Аринински, който служи в църквата в Нареченски бани. Тогава се изграждат манастирският комплекс, църквата и параклисите.
В по-скорошни времена мястото ражда нова легенда, свързана отново с кръста, но и с възмездието. През октомври 1994 г. дареният от цар Борис 66 кг кръст е откраднат. По-късно е намерен с бележка – „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми“.
Днес на мястото на стария кръст има нов, отлят от неръждаема стомана. Частицата от кръста, посята преди векове тук, още се съхранява в църквата.
Потокът богомолци не секва, но в нощта на 14 септември е особено силен. Всички търсят камъчета с кръстче, защото вярват, че то ще ги пази и помага. Мнозина намират такива камъчета около аязмото. Други връзват цветни панделки и конци на дървото на желанията и вярват, че ще им помогне да се сбъднат.