Правата на трудещите се в сектора и справедливият достъп до новите технологии предизвикаха активна дискусия в Комисията по земеделие
Брюксел, 25 февруари 2020 г. – С голямо мнозинство (40 гласа „за“, 5 „против“, 0 „въздържал се“) комисията AGRI прие становище на българския евродепутат Иво Христов относно изкуствения интелект в земеделието. В изготвения от българския евродепутат и приет от ресорната комисия текст е поставен акцент както върху въздействието на въвеждането на новите технологии върху трудещите се в сектора и техните работни места, така и върху факта, че постиженията на изкуствения интелект трябва да бъдат еднакво достъпни за всички земеделски производители и животновъди, независимо от размера и местоположението на тяхното стопанство.
За първи път Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI) предоставя становище по темата „Изкуствен интелект“. Комисията възложи неговото изготвяне на Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Становището бе подложено на гласуване по време на вчерашното заседание на комисията, след провеждането на редица експертни дискусии в различни формати. Предстои гласуване по темата и във водещата Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO).
Становището засяга редица актуални проблеми, свързани с въздействието върху производството, причинено от изменението на климата, очаквания ръст на световното население и произтичащото от там повишено търсене на храни, целта на стратегията „От фермата до трапезата“ да бъде намалена употребата на пестициди чрез цифровизацията на хранително-вкусовия сектор и използването на технологии в областта на изкуствения интелект и „Интернет на нещата“ (IoT).
Някои от основните акценти в документа са:
– въпросите, свързани с благосъстоянието, подобряването на условията на труд, защитата на поминъка на земеделските производители, както и изискванията за безопасни храни, приспособимостта на производителите към новите технологии с изкуствен интелект, намаляването на високите производствени разходи за европейските фермери, хуманното отношение към животните и други етични и социални аспекти трябва да бъдат приоритет, когато става въпрос за оценка на приложимостта и въздействието на изкуствения интелект и подобни технологии в сектора и селските райони;
– основателни са опасенията на селскостопанските работници, че внедряването на изкуствен интелект ще доведе до загуба на работни места, поради което трябва да бъдат следвани принципите на справедливия преход, най-вече в частта със създаване на заетост, поради което се призовават отговорните органи в държавите членки да изготвят и публикуват анализи за въздействието на въвеждането на новите технологии върху работните места и работниците в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Те трябва да бъдат подготвени в социално партньорство и диалог с работодатели, служители и техните синдикати;
– постиженията на изкуствения интелект и дигитализацията трябва да бъдат достъпни за всички земеделски производители и животновъди, независимо от размера и местоположението на тяхното стопанство; малките и средни предприятия трябва да бъдат подпомогнати в своята дигитална трансформация поради ограничения им ресурс;
– когато се използват публични средства, научните изследвания, разработването и прилагането на изкуствен интелект следва да се ръководят от принципа „публични средства – публични данни“; всяко публично финансиране на изкуствен интелект в селското стопанство следва да е съсредоточено върху цялостни решения в областта на околната среда, изменението на климата и продоволствената сигурност;
– технологиите в областта на „Интернет на нещата“ (IoT), и по-специално изкуственият интелект, представляват значителна възможност за модернизирането, автоматизирането и подобряването на ефективността и устойчивостта на хранително-вкусовия сектор и за развитието на селските райони;
– инвестициите в изкуствен интелект крият значителен финансов риск и могат да доведат до задълбочаване на свръхзадлъжнялостта на земеделските стопани, с което да се увеличи тяхната зависимост от други участници в селскостопанския сектор и да се способства за пренасочване на стойността, произведена от земеделските стопанства, към доставчиците на агрооборудване;
– призовава се Европейската комисия да включи прецизното земеделие като ключов компонент в стратегията „От фермата до трапезата“, за да се създаде възможност за пълноценно използване на нейния потенциал за устойчиво управление на ресурсите и ефективно производство на храни;
– поставя се акцент върху факта, че Европейската комисия трябва да извърши задълбочен анализ на въздействието на съответните технологии, върху най-често отглежданите селскостопански животни като говеда, овце, кози, свине, птици и пчели, което ще бъде от решаващо значение за проектирането и внедряването на изкуствения интелект в ЕС.
На експертна дискусия по темата Иво Христов изрази мнението си, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е човекът да съхрани контрол над изкуствения интелект.
„Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни“, смята евродепутатът.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/