Репортер по темата: Ива ГЕОРГИЕВА, ДЕЙЛИ ПРЕС / СОФИЯ – МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Проектът на Закона за социалните услуги е почти готов. Очаква се в средата на октомври законопроектът да бъде публикуван за обществено обсъждане. През ноември вече трябва да е в Народното събрание (НС). В основата на законопроекта е изцяло нов модел на социалните услуги, с което да се пристъпи към сериозна реформа в тази сфера.
Предстоящите промени представи социалният министър Бисер Петков на пресконференция, посветена на напредъка при подготовката на Закона за социалните услуги, предаде репортер на Информационна агенция „Дейли Прес“.
Социалният министър припомни, че за период от близо една година работата по закона е била голяма и заедно с основните страни е бил изготвен подробен план за действие, който е много добре структуриран. Всичко е описано в една пътна карта, съгласно сроковете и в съответствие с действията.
Концепцията за новия законопроект беше одобрена на 17 юли и започна конкретната работа по разписване на Закона за социалните услуги, поясни министър Петков.
Той оцени Закона за социалните услуги като един много амбициозен проект, който все още не е реализиран и за неговия успех е много важно разбирането на потребителите на социалните услуги.
В проектозакона за социалните услуги асистентската подкрепа се регламентира като социална услуга, защото тя се ползва не само от хората с увреждания, но и от възрастни хора, които са в невъзможност за самообслужване.
До момента в България има 1322 социални услуги, като общият им капацитет е над 35 000 места. 630 от тях са социални услуга за деца, а 692 за пълнолетни лица, уточни социалният министър и добави, че Законът за социалните услуги представлява сериозна реформа в този сектор.
Над 170 членове разписани са записани в законопроекта, похвали се той.
Потребителите на социалните услуги са немалък брой и се нуждаят, реализирането на основни права, подобряване качеството на живот и да се облекчи достъпът им до социални услуги. Ще се премахне издаването на заповед за социални услуги, а ще се премине на вариант само до даване на препоръка и информиране.
„Всяко лице ще има право на информация. Дава се право на избор на лицата сами да изберат конкретния доставчик на социалните услуги“, уточни социалният министър и добави, че се дава възможност за общодостъпни социални услуги, които включват информиране, консултиране, обучение и др.
Те могат да бъде използвани без насочване и ще се предложи финансиране на държавни социални услуги без заплащане на такса.
Петков изтъкна, че всички услуги ще бъдат безплатни.
Предвижда се заместваща грижа и подкрепата на лица, полагащи неформална грижа. Заместващата грижа е с цел да се осигури на лицата временна почивка, отдих и почивка до 30 календарни дни. Неформалната грижа е за подкрепа за родители, когато те лично са избрали да полагат грижата.
В законопроекта се предвижда и създаване на национални карти за социални услуги и на практика се поема ангажимент от държавата за създаване на социална подкрепа в страната.
В подготовката на закона се предвижда регламентиране на по-сериозен контрол за качеството на услугите и създаването на нова агенция за контрол и качеството на социалните услуги.
Тя ще поеме лицензирането на доставчиците на социални услуги. Доставчиците на социални услуги се очаква да имат право да създават собствени програми за развитие, възможности за публично и частно партньорство.
В законопроекта се предвижда още по-голяма свобода на доставчиците само за специализираните социални услуги. Законопроектът дава възможност на доставчиците да изберат и Организацията на услугите. Ролята на общините в законопроекта се запазва и нараства, подчерта министър Петков.
Предвижда се анализ на потребностите на общините, а също така и общинските съвети да приемат годишни планове за социалните услуги.
По отношение на финансирането на социалните услуги се въвеждат правила, а за високо специализирани услуги се предвижда разработването на допълващи стандарти.
Припомняме, че във връзка с протеста на майките на деца с уврежданиясоциалният министър Бисер Петков подаде оставка на 11 юни, но ден по-късно беше върнат на поста си от премира Борисов, тъй като именно протестиращите възроптаха, че с една оставка работата по законопроектите ще спре напълно.
След него оставка подаде и зам.-социалният министър Росица Димитрова.
Премиерът Бойко Борисов прие оставката на заместник социалния министър. Тя подаде оставка заради общественото недоволство по повод участието й в 11-тата сесия на Конференцията по Конвенцията за правата на хората с увреждания, която се проведе в Ню Йорк.
Въпреки рокадите палатковият лагер пред парламента на протестиращите майки остана. Към тях се включиха и майки на деца с увреждания от Хасково.Родителите не одобряват оставките, според тях те няма да решат проблема.
След това стана противопоставянето между майките на деца с увреждания и национално представителните организации стана още по-остри. Повод за разрива станаха думите на Адриана Стоименова, зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания.
Тя заяви, че протестът на майките на деца с увреждания са получили над 1 млн. лева. По-късно тя не показа документи, но позициите на родителите на деца с увреждания и администрациите на организациите се раздалечиха.
Първоначалните законови промени, които се отнасят за хората с увреждания и бяха направени от омбудсмана Мая Манолова, не бяха приети.
На 18 юни ВАС отхвърли уеднаквяването на обезщетенията за хората с увреждания.
По-късно, на 6 юли, депутатите приеха промените в Закона за интеграция на хората с увреждания. Месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15% от гарантирания минимален доход се запазва. Месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер 20% от гарантирания минимален доход също се запазва.
На 7 август бе прието да има единен регистър на хората с увреждания. Тогава вицепремиерът Томислав Дончев обеща „екстремни“ срокове за подготовка на този регистър.