Тази вечер на площад „Съединение“ в Пловдив се събраха хиляди българи, за да отдадат почит на предците ни, дръзнали да обединят народа ни в единна държава, залагайки живота си. На днешния ден се навършват 133 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Тържествената заря-проверка пред паметника на Съединението започна сприемане строя на почетните роти на сухопътните войски и военновъздушните сили на Пловдивския гарнизон от президента Румен Радев.
Тържествената церемония беше уважена от председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, лидера на БСП Корнелия Нинова, народни представители, областния управител на Пловдив Здравко Димитров, командири от Пловдивския гарнизон.
„През септември 1885-та, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо – нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили. Онзи вдъхновен, възрожденски народ има една цел: Съединението. И я постига с дързост и всеотдайност“ – заяви президентът Радев в речта си , посветена на празника.
„Редно е да се запитаме – какво остава днес от духа на Съединението? Защо потомците на българите от Княжеството и Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България „тази държава“, а мнозина я напускат? Българският ХХ век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува. Защото Съединението е еднократен акт, но единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата и дори от живота им. Този зрял дух възроди България. А днес този дух остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас, посочи държавният глава“ – каза още държавният глава.
„Някои побързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в глобалния свят. Пренаписваше се историята. Но махалото днес отива в обратната посока. Народите се обръщат отново към себе си и безродността вече не е модерна. Този процес обаче има своите скрити рискове. За да не скочим от националнихилизма в национализма и ксенофобията, трябва да се обърнем към нашата история и просветления патриотизъм на възрожденците. Зрелият патриотизъм не говори високо, а проникновено. Не се гордее с чужди подвизи, а более за близкия тук и сега. Не битува само в историята, а твори достойното настояще.“ – посочи Радев.
Кметът на Пловдив Иван Тотев напомни за националния подем, породил крилатия девиз „Съединението прави силата“.
„Всяка година на този ден преосмисляме силата на девиза „Съединението прави силата“, което е израз на непреодолимия патриотичен подем за Съединението на Княжество България и Източна Румелия“ – посочи кметът.
Лишеният от емоции поглед в историята показва, че Руско-турската война и Санстефанският договор не водят до създаването на суверенна българска държава.
По силата на договора България е подчинена на Русия окупирана територия, която в руските дипломатически документи дори не се нарича българска държава, а „Руско-дунавска област“.
С Берлинския договор се създава Княжество България, като се постановява временен статут на руската окупация, но българските земи са разпокъсани. Източна Румелия е отделена като васал на Османската империя.
Предците ни отказват да се примирят с потъпкването на националния ни идеал.
Преди 133 години в Пловдив войски, командвани от майор Данаил Николаев, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство начело с Георги Странски, в което влизат представители на двете южнобългарски партии и на войската. Отправен е апел към княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Опирайки се на масовата подкрепа от българите в Княжеството, на 8 септември Александър I издава манифест към българския народ, с който официално признава Съединението и призовава нацията да защити „святото дело“.
На следващия ден отива в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си.
Оттук той уведомява великите сили, че поема управлението на Източна Румелия. В нотата си изразява решимост да защити Съединението от всяко чуждо посегателство и призовава великите сили да признаят акта на обединението.
Патриотичният порив на българите среща категоричен отпор от страна на Русия и на Османската империя.
През октомври 1885 г. в Цариград е свикана посланическа конференция на силите.
Опитите на руските дипломати да провокират Турция към военни действия срещу българите са парирани от Англия.
Сръбският крал Милан обаче напада България, подстрекаван от Австро-Унгария и Русия. В последвалата Сръбско-българска война, известна още като „войната на капитаните срещу генералите“, младата ни войска успява да защити националния идеал с оръжие и дух.
Със защитата на Съединението народът ни отхвърля мита за „подарената свобода“ и застава достойно на картата на Европа.
Днес годишнината беше отбелязана с поредица от прояви, в които участваха представителни военни подразделения от Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, 68-а бригада „Специални сили“, Националната гвардейска част и други.
Освен в Пловдив, празникът беше почетен с тържествени ритуали и културни прояви в София, Варна, Бургас, Асеновград, Стара Загора, Ямбол, Плевен, Горна Оряховица, Хасково, Сливен, Чирпан, както и в редица други градове и села.
