Стефан Димитров пише само една песен за примата Лили Иванова. И въпреки че често се шегувал, че песента „предизвикала” земетръс във Вранча преди вече 39 години, факт е, че след нея друга нямало. Става дума за песента „Земя”, създадена по текст на дългогодишната муза на поета Евтим Евтимов – лиричката Петя Йорданова.
Интересното в случая е, че текстът на песента гласи следното: „Земя, земя, какъв е този огън, когато пролетният земетръс…”. Без да е бил някога суеверен, авторът на музиката Стефан Димитров и до днес се кръсти, когато си спомня премиерата на песента по родна телевизия. Защото на същия този ден станало и силното земетресение във Вранча. Датата била 4 март 1977! В София, а и в страната, най-вече в Свищов, хората преживяват един от най-големите ужаси след вълнението на земята. А тази песен повече никой не посмял да пусне по радиото.
„Видях някакво знамение“
доверява с днешна дата Стефан Димитров и си спомня също, че навремето с Лили продавали дънки в СССР. Имал кратка, но силно драматична творческа връзка с Лили Иванова. И до днес Димитров нарича примата на родната естрада „велика жена и певица”.
Бил влюбен в майката на Орлин Павлов
Тук е мястото да надникнем и в спомените за детската любов на големия композитор. „Ние с нея и сега сме добри познати, много свястна жена е.
Казва се Тиха Генова, майката на певеца Орлин Павлов”, споделя с охота той преди време. И пояснява любопитни детайли от някогашните пеперуди в стомаха:
„Доста момчета бяха влюбени в нея. Не казвам, че ни обръщаше кой знае какво внимание, бяхме втори-трети клас. Обичах да си говоря с нея. Харесваше ми и да бродим из коридорите на Операта, когато нас, хористите, ни взимаха за “Тоска”, “Борис Годунов”, “Кармен” или “Бохеми”.
Сновяхме из цялата сграда, вдъхвахме мириса на костюми и декори, друг свят беше това…”.
Кръстил дъщеря си на поетесата Миряна Башева
Пръстът на съдбата сякаш прозира във всички важни моменти от досегашния живот на Стефан Димитров. При него всичко минава през филтъра на любовта. Не е тайна, че преди да открие последната си любов в лицето на певицата Богдана Карадочева, композиторът е имал и първи брак, от който има дъщеря. И когато е трябвало да се спре на име за дъщеря си, я кръстил на любимата си поетеса Миряна Башева. Повечето песни на Стефан Димитров са писани по текст на поетесите Миряна Башева и Маргарита Петкова. Миряна Димитрова е родена през 1981 г., а майка й е балерината Радостина Найденова. Миряна учи в Първо СОУ, а после завършва драматургия в Лондон. С колеги основава сдружението „Драмаекспорт”, което работи по проекти за културната интеграция на България с Европа.
През 90-те години песента му “Дано” по текст на Миряна Башева, изпълнена от Богдана Карадочева, се превръща в химн на надеждата и звучи на митингите за демокрация. Друга негова песен „Не сте сами” пък се ражда като съпричастност към участта на българските медицински сестри, държани в либийския затвор.
Любопитна подробност е, че първата му композиция „Пея, защото искам, ако не искате — не слушайте”, е създадена по стихове на поетесата Блага
Димитрова. А кога Стефан Димитров осъзнава, че е композитор, е въпрос, на който отвръща по-колоритно отвсякога: „Разбрах, че съм композитор, когато един старец ми целуна ръка преди години заради „прашните калдъръми, дето слизат във съня ми, там…”. Случката станала в някогашния култов ресторант “Тримонциум” в Пловдив.
С Богдана Карадочева обядвали след концерт предишната вечер и тъкмо се канели да си тръгват, когато непознати сватбари дошли да ги канят да пийнат заедно. Двамата любезно отказали, но тогава дошла булката с възрастен мъж: “Ето, дядо, това е Стефан Димитров”.
Човекът попитал – “Твоя ли е песента за прашните калдъръми, дето слизат във съня ми там, преди сто лета?” Посегнал към композитора и той си помислил, че иска да му стисне ръката. Но докато се усети, дядото се навел и я целунал. А после казал: “Щом тази песен е твоя, можеш да не пишеш друго повече”.
Става зъболекар в Тбилиси
Няма лъжа или измама – преди години Стефан Димитров става зъболекар в Тбилиси. По време на турне в СССР в една от републиките имало свободна вечер. Всички отишли на ресторант. В един момент от съседната маса започнали да вдигат тостове за тях, докато накрая всички не се събрали на една голяма маса. „Един вика: „Ей, Стефчик, толкова си готин, заслужаваш да направим нещо за теб.” “Първо тръгна да ми подарява автомат калашник – отказах, после изреди други армагани, а накрая го осени идеята да ми издаде оригинална диплома, че съм завършил за зъболекар в Тбилиси”, издава с усмивка малко известният за широката общественост факт за себе си композиторът.
Богдана Карадочева вярва в Божието око
Подобно на Стефан Димитров и половинката му не само на сцената, но и в живота – Богдана Карадочева вярва в определящото присъствие на съдбата в живота си. Научила се от майка си да вярва силно в Бог. „От мама се научих да вярвам във висшата Божия справедливост, да бъда мъдра и смирена пред ударите на съдбата”, признава Карадочева.
Певицата не крие, че вярва много в Божето око. „Не мога да се примиря с лъжата, злобата и нихилизма на българина, който всичко отрича.
Българинът не вярва в нищо добро, не вярва в Бог. А престанеш ли да вярваш в Бог, в какво друго да вярваш? В парите и мръсотията! Ако не се върне религията в училище, простотията ще ни залее. Защото едно дете трябва да знае, че има Бог, че има грях и че има неща, които не се правят. Баба ми винаги ми е казвала: „Горе е Божието око, което вижда всичко. И да се скриеш от него, то те е видяло. Помни това!”
Облича се в черно, за да е винаги елегантна
За разлика от Стефан Димитров Богдана Карадочева има непоклатим принцип относно външния си вид. За певицата той, до голяма степен, е обвързан пряко с начина, по който се чувства и отвътре. Затова иска да се чувства елегантно всякога!
„Бели перли, черни дрехи, елегантни пелерини, кожи… Това са принадените стойности… Не мога да сложа къса пола, не мога да не съм сресана, човек трябва да се съобразява с годините, с външността си, с фигурата си, със себе си, с излъчването си. Как бих изглеждала с розова панделка?”, вкарва и малко закачка в откровенията си певицата. И добавя: „Прочетох една мисъл на Ив Сен Лоран, че една жена, облечена в черно, е винаги елегантна, от сутрин до вечер. Знам, че някои може би завиждат на бюста ми. Това не ме вълнува, макар че, като ме гледат по телевизията, сигурно има и такива, които си мислят, че правя демонстрации. А аз все се загръщам. Васил (Васил Найденов) ми казва: „Стига си се увивала!” Затова се обличам в черно. По-важното е да чуят какво пея, а не колко е дълга роклята ми или какво е деколтето ми”
Семейството й навремето се изхранвало от копчета и сувенири
Навремето парите в семейството, по думите на самата Богдана, която тогава била на не повече от 10 години, идвали от правене на копчета и сувенири. Впоследствие обаче у майка й се пробудило желание Богдана да стане един ден успешна оперна певица. Мечта, която певицата и днес споделя, че не е успяла да сбъдне като най-голямо майчино желание. „Не можах да сбъдна голямата мечта на мама. Тя ме научи на най-големите добродетели. Искаше да стана оперна певица. Е, радваше се на успехите ми, но като тръгвах на концерт в провинцията, често ми натякваше:
„Можеше да пееш в „Ковънт Гардън”, в „Метрополитен”, в „Ла Скала”, а ти сега отиваш да пееш в селски ресторант!” Моите родители много обичаха симфонична и оперна музика и бяха приятели с най-големите оперни певци, които много често идваха вкъщи. Бях много малка, още не ме пускаха в операта и майка и татко ме вкарваха през оркестрината в салона, за да слушам някой спектакъл. Знаех ариите на Азечуна и Хабанерата на „Кармен”. Като се събираха гости вкъщи, качваха ме на масата, 4-годишна съм била, и татко казваше: „Хайде, моето момиче, пей!” „Бях още ученичка, 15-годишна, когато отидох на концерт на Вили Казасян. Много ми хареса. Точно по това време се беше появил на сцената моят бъдещ приятел Стефан Воронов и аз останах пленена от неговите френски шансони. Тогава реших да избера този път за ужас на майка ми, която ме виждаше оперна певица. Мама толкова плака, че направи хипертонична криза… Знам, че всеки си има звезда и съдба. Нещо, което не е определено за мен, никога не може да бъде мое. Знам, че имам своя пътечка, и това ми стига”.
Баща й – един от основателите на футболния „Левски”
Бащата на Богдана Карадочева бил страстен почитател не само на музиката, но и на футбола. Притежавал най-голямата колекция с над 4000 плочи, ползвани навремето от радио „София”. Той е и един от основателите на футболния „Левски” през 30-те години. „Татко купува нивите, върху които построяват стадион „Герена”. По характер аз приличам на него. Той също беше доверчив, вярваше на всички и на всичко. И може би това бе причината да си отиде така нелепо от този живот”, спомня си с мъка голямата певица.
Подготви: Анелия ПОПОВА,ШОУ