Студът удря сърцето! Резките промени в климата увеличават риска от инфаркти и инсулти

Бързото застудяване провокира сърдечни про­блеми, алармират уче­ни от Тайванския уни­верситет.

Екипът на един от най-престижните уни­верситети в Азия е сле­дил почти 300 хиляди човека за цели десет го­дини. За същия период са събрани и задълбо­чени данни за метеоро­логичните условия в областите, където са живеели изследваните.

Учените са регистри­рали завишени случаи на аритмии, сърдечни кризи, инфаркти и ин­султи. Проблеми са се проявили при почти 40 хиляди от следените па­циенти, и то предимно през зимните месеци. Екипът стига до извода, че рискът от сърдечни инциденти се повиша през горещите месеци с около 19% и с цели 30% при рязко застудяване. Ръководителят на екстрашените от студа групи са възрастните хора или пациентите с вече установени сър­дечни проблеми, вари­ращо кръвно налягане, дихателни затруднения, както и тези с други хро­нични заболявания.

При тях всяка рязка смяна в температурата или атмосферното на­лягане веднага оказва влияние върху кръвно­то, предизвиква спазми в кръвоносните съдови и може да провокира хипертонични кризи, ин­фаркт или инсулт, обяс­нява докторът и допъл­ва, че и децата са риско­ва група, защото при тях стандартните настинки се развиват много бързо и съществува риск от отключване на сърдечни проблеми вследствие на пневмонии.

От Швейцарската кардиологична асоциа­ция пуснаха в официал­ния си сайт специални съвети към гражданите за студените месеци. Специалистите обясня­ват, че най-рисково не е постепенното застудяване, защото то дава време на организма да свикне с новите условия, а рязката промяна във времето. Когато граду­сите паднат изведнъж с 15-20 по Целзий, организмът преживява шок, който най-силно се от­разява на сърцето. Именно такива клима­тични аномалии са най-опасни за възрастните хора, но също така и за децата, категорични са лекари.

От асоциацията по кардиология обясняват, че дори и аритмиите да засягат предимно хора над 65-годишна възраст, то при рязък спад в тем­пературите се учестяват случаите и на пациенти на около 40 години.

От асоциацията приз­нават, че тенденцията сърдечносъдовите про­блеми да засягат все по-млади хора се наблюда­ва в последните години, като причина за това се изтъкват лошият начин на живот, стресът, злоу­потребата с алкохол и цигари, обездвижване-то и нездравословното хранене. Но според из­следвания процентът пациенти около 40-те, страдащи от сърдечни кризи, се увеличава през зимата.

Затова лекарите пре­поръчват при рязка бол­ка в сърцето, затрудне­но дишане, усещане за силна топлина в гръдна­та област, нарушаване на сърдечния ритъм, веднага да се потърси специалист. Най-често пациентите се оплакват от стягане или натиск в сърцето при поемане на студен въздух. Това мо­же да е сигнал за стенокардия или исхемична болест.

Всъщност кардиолозите изтъкват, че сту­дът е най-опасен не за тези, които прекарват повече време навън, а за тези, които всекид­невно преминават през различни температур­ни разлики. Затова спе­циалистите са катего­рични, че прекаленото загряване, надуването на климатиците и стоене в офис или стая с тем­пература над 25 градуса само по себе си е риск. Защото след прегрява­не на организма излиза­нето навън на -10 или -15 градуса е с 40-градусова разлика.

Това веднага предиз­виква рязко свиване на кръвоносните съдове, което неизменно се от­разява на кръвното на­лягане и на сърцето. За­това лекарите препо­ръчват да не се злоупо­требява с прегряването, да не се увеличават гра­дусите на климатика по­вече от 22-23, както и да не се навличаме с дебе­ли дрехи у дома и в офи­са.

Освен това специали­стите изтъкват, че не бива да се ограничава ходенето навън. Те

съветват да се излиза всеки ден първоначално по малко, след това да се увеличава интервалът на разходките.

От швейцарската асо­циация по кардиология обясняват, че е необхо­димо всеки човек да има физическа активност дори и през студените месеци- дори възраст­ните хора, както и тези с вече установени сър­дечни проблеми. Уче­ните са категорични, че е заблуда, че стоенето на много топло и липса­та на активност са бла­гоприятен режим за сърдечноболните и за възрастните хора през студените месеци.

Те изтъкват, че в някои случаи обездвижването и прекаленото за­гряване може да се ока­жат дори по-опасни за тези пациенти. Специа­листите подчертават обаче, че е необходимо състоянието на всеки рисков пациент да бъде следено от лекар.

И все пак от швейцар­ската асоциация по кар­диология не препоръчват силно натоварваше навън на студа.

Особено опасни са дейности като почи­стване на сняг рано су­трин или извършване на други силови дей­ствия при минусови температури.

Когато е много студе­но, кардиолозите съве­тват дори здравите хора за по-леки активности – като разходки, а по-на­товарващи спортове в снега да се практикуват единствено след кон­султация със специа­лист. На любителите на зимните спортове препоръчват винаги да си дадат 2-3 дни да свикнат със студа, ако темпера­турите рязко са паднали – преди да останат с ча­сове по пистите. Лека­рите напомнят и винаги да се отделят поне 10-15 минути за разгряване на мускулите преди трени­ровка в студа.

Обясняват също, че комбинацията от цига­ри, алкохол и студ е из­ключително рискова, защото благоприятства съдовите спазми. Зато­ва не се препоръчва вед­нага след стоене, вървене или спортуване на студено да се употребя­ва алкохол или да се пу­ши.