Фризьорки и стриптийзьорки се скъсват от работа по празниците, докато половин милион българи са на почивка. Хората, които се грижат за външния вид и доброто настроение, винаги са на линия, защото през тези дни печелят най-добре, категорични са анализатори на пазара на труда. Салоните за красота и баровете се посещават, както от нашенците по курортите, така и от онези, които остават в града, пише „Телеграф”.
Продавачките в моловете и хипермаркетите също са свикнали да работят докато другите почиват, защото повечето от тях са отворени и не могат да си позволят да загубят клиенти. Така е и с хлебарите. „Работим на всеки празник, почиваме след това. Свиква се, няма нищо лошо, такава ни е професията”, казва Мирослав Иванов, който вече 13 години прави хляб и банички.
Работодатели отдавна се оплакват, че дългите серии от почивни дни носят много загуби. Те изчисляват, че бизнесът губи около 400 млн. лв. на година от сливането на празниците. Затова някои от работодателските организации у нас предлагат държавата да събира официалните празници с уикендите.
Икономическите анализи показват, че всеки пети българин работи по празниците, тази стойност обаче е по-ниска от средната за Европейския съюз. Като цяло българите не се трудят много повече от европейците. Измерено като средна заетост, нашенците изработват 1700 часа годишно, колкото е и общото ниво за Европа, сочи статистиката за заетостта в ЕС. При населението между 15 и 64 години у нас има едва 59% заетост. В същото време в Холандия например тя е 75%, а средната стойност за Европа е 64%.