Гравитационното поле на Юпитер ни пази от смъртоносните космически обекти, земляните правят успешен бизнес с лунни и марсиански камъни. 40-годишен мъж отпива глътка вода от чешмичката и това е последното му действие в живота. От небето пада огромно парче скала, което убива на място нещастника, пише „168 часа“.
Медии и учени го обявяват за най-големия карък в историята на човечеството Поне досега не е документиран официално друг човек на Земята да е губил живота си, след като е покосен от космическо парче скала. За близките на убития подобна статистика едва ли носи същото вълнение, както на милиони други по целия свят. Социалните мрежи прегряват от коментарите на потребители. Повечето питат Бог, съдбата или космическата случайност са решили този космически обект, пропътувал стотици хиляди или дори милиони километри да се стовари точно върху главата на нищо неподозиращия автобусен шофьор.
По-хладнокръвните учени започват да се ровят в архивите с надежда да открият друг такъв случай на вселенска случайност. В най-древните книги пише за нещо подобно, въпреки че случката е отпреди малко повече от 500 години и до днес не е ясно какво точно е станало. Някои изследователи твърдят, че през 1490 година огромен метеорит навлиза в земната атмосфера и се разпада на стотици хиляди малки парчета. Небето над тогавашната китайска империя е озарено от безброй падащи звезди.
Не всички обаче изгарят в атмосферата и достигат земната повърхност
Много хора са убити от космическите парчета, а други загиват в паническите си опити да се спасят. Поне така твърди съвременник на събития. Главният писар на династията Мин записва в своите документи, че звездният дъжд е погубил поне 10 000 души. Намерени са и други подобни исторически сведения, но това не намалява скептицизма на учените. Според тях е възможно да е ставало дума за необикновено голям град или друго природно явление, което да е изплашило китайците.
Също толкова неизяснен остава и въпросът с онзи метеорит, който погубва динозаврите, властвали на сушата и в океаните в продължение на милиони години. Някои се съмняват, че внезапен катаклизъм е причината за изчезването на праисторическите гиганти. Има учени, които твърдят, че те са измрели постепенно, неуспявайки да се справят с климатичните промени.
Мнозинството обаче залага на версията с метеорита, който се удря в Земята в зоната на полуостров Юкатан преди 65 млн. години на границата между периодите креда и терциер. Образува се кратер с диаметър около 170 километра и дълбочина около 40 километра. Огромно цунами унищожава всичко живо по пътя си, но това е само началото.
Силата на експлозията е надвишавала милиард пъти силата на атомна бомба
и е станала причина за тотална промяна на климата. През следващите векове на планетата ни се възцарява сурова зима. Оцеляват по-малките и по-бързо приспособимите организми. Динозаврите обаче не устояват на новите предизвикателства и отстъпват мястото си на нови животински видове.
И ако това ви се струва страховит сблъсък, само си представете какво е било още милиарди години по-назад във времето, когато в Земята се удря астероид с размерите на планетата Марс.
По това време планетата ни още се оформя, а след страховития удар огромно парче се откъсва и от него се оформя Луната, за която има толкова много създадени стихове, песни, филми и какво ли още не. Възможно ли е в този момент да се случи нещо подобно и скитник с размерите на малка планета да се удари в Земята и да прекъсне за секунди нашето съществуване.
“Астероидите са един от най-сериозните заплахи за човечеството.
За да бъде унищожен животинският и растителен живот на планетата, е достатъчно тя да бъде ударена от метеорит с диаметър от около 19-20 км“, твърди изследователят на астероидите Ник Бейли. Според него ние, животните, рибите, мухите и дори микробите все пак можем да се смятаме за късметлии, тъй като гравитационното поле на Юпитер ограничава потенциалните сблъсъци с нашата планета.
И все пак странстващите астероиди от време на време се промъкват покрай Юпитер и се насочват право в нашата планета. Тук е мястото да отбележим, че метеор наричаме астероид, който е навлязъл в нашата атмосфера. Ако достигне до земната повърхност, вече го обявяваме за метеорит.
Някои изгарят почти напълно и достигайки Земята, вече са се превърнали в малки отломки от разтопени метали. Други обаче са достатъчно големи, за да се ударят в земната повърхност със страшна сила и да предизвикат големи неприятности. Точно такъв е случаят с метеорита, който се взриви над Сибир на 15 февруари 2013 г. и беше кръстен “Челябинск” на името на града, който най-много пострада от него.
“Метеоритът, паднал край Челябинск, има сложна биография. Първоначално се откъртил от относително голям астероид.
Преди няколко милиона години се ударил в друг космически обект,
в резултат на което по метеорита се появили цепнатини. Заради тази особеност при падането на “Челябинск” е имало такъв мощен взрив.
До повърхността на Земята са достигнали не повече от 10 на сто от първоначалната маса на метеорита – около 1000 тона. Останалата част се превърнала в прах и се разпръснала в атмосферата. Това е огромен късмет за всички нас. Ако беше запазил целостта си, пораженията щяха да са огромни”, обясни руският учен Ерик Галимов, който беше назначен за главен изследовател на събитието./БЛИЦ