Патриарх Неофит оглави литургията за 1070-ата годишнина от успението на българския закрилник
Било е точно през август преди 1070 години. В Рилската пустиня се подвизавал свят човек и славата за вършените от него чудеса се носела надалеч още докато бил жив, пише „Стандарт“. Малко преди смъртта си този свят човек се оттеглил на пусто място при пещера и скала в планината и там, на 18 август, според преданията издъхнал. Преди това оставил завет на последвалите го в почитането на Бога монаси.През всичките тези 1070 години този, когото приживе наричали земен ангел и небесен жител, и до днес събира богомолен народ в основаната от него обител. Рилският манастир е притегателен духовен център и за силно вярващи, и за такива, които разпътно вярват в „някаква сила“, че и за неверници. По полираните до блясък камъни в манастирския двор става ясно какъв многоброен народ е стъпвал на това свято място. Особено много хора с молитвено преклонение идват тук на празниците.
Беше преди години, когато момчето на мои близки се бореше за живота. Беше се давило в язовир, но го бяха спасили. Жив беше, но в дробовете му имаше тиня. Предстоеше му операция и аз дойдох да се моля пред мощите на св. Иван да го вземе под покровителството си“. Това разказва на свои близки възрастна жена в църквата в Рилския манастир. Хората наоколо също надават ухо, за да чуят за едно незаписано чудо. А жената продължава: „Докато аз съм се молела, младежът бил на операционната, вече приспан. И тъкмо да го оперират, неземна светлина се явила над него и спряла ръката на доктора. Той също разбрал, че се случва нещо странно и отменил операцията. Когато младежът дошъл на себе си, на темето му косата била опадала под формата на кръст. После го оперираха в Германия и се оправи, но аз забравих да дойда да благодаря на свети Иван. Дойдох след време за неговото успение. Беше пълно с народ и аз застанах на опашката. Изведнъж нещо сякаш ме повдигна от земята, хората около мен се отдръпнаха и аз се озовах пред саркофага с мощите на светията. Не зная колко време прекарах в молитва, но като дойдох на себе си, ми беше леко и светло и си тръгнах по живо по здраво. Оттогава идвам винаги на тоя ден, защото чудесата на св. Иван са безбройни и само вярата може да ни направи добри и силни да понесем земните си страдания и да се молим да сме достойни за вечния живот. Благословени сме, че имаме такъв небесен покровител като свети Иван“, казва жената и благоговейно се покланя пред мощите, а после целува иконата на светията, украсена с бели цветя. Така, с бели цветя, е обрамчена и иконата на светеца върху сияещия в позлата иконостас.
„Честити сме, че имаме такъв небесен покровител като св. Иван Рилски, който ни дава светъл пример на истински християнски живот и любов към вярата и отечеството“, каза и патриарх Неофит, който благослови всенощното бдение, а на другия ден той оглави празничната света литургия. В богослужениета молитвено присъстваха много архиереи от Светия синод и гости от православните църкви в Русия, Полша, Румъния, Гърция, Сърбия. Игуменът на манастира – Адрианополски епископ Евлогий, който управлява светата обител повече от 10 години и я води по начертанията на нейния пръв и вечен игумен – преподобния Рилски чудотворец, посрещаше гостите според обичая. Нормално е като домакин да има притеснения, но всичко по организацията бе перфектно и в погледа му се четеше отческо насърчение към всички хора, дошли като християни и богомолци да просят духовна подкрепа от светията и да почерпят от неговия духовен пример на истинско смирение, вяра и въздържание, който той е завещал.
Неговите нетленни чудотворни мощи наистина са извор на изцеления и на духовна благодат, на много подкрепа, закрила и помощ за християните, които я търсят от него. „Много пъти св. Йоан Рилски е помагал, помага и ще помага, особено на тези, които тежко боледуват, на онези, които дълги години нямат рожби, на всички, които идват с искрена вяра и смирение“, казва игуменът.
Хората идват в Рилската света обител да отдадат почит на свети Иван, да молят за неговата закрила и застъпничество пред Господ. За себе си и за близките си най-често искат здраве, но се сещат и за духовни сили и за повече смирение.