Т.нар. модерни социалисти ни убеждават, че да си част от политическа партия е тъждествено с това да си фен на футболен отбор! А изборите са нещо като вечното дерби между ЦСКА и Левски и битката между останалите клубве. Разбира се в емоциите няма нищо лошо, но наред с тях, за БСП по-важните и основополагащи принципи са идеите, каузата и общността от хора, с които ги споделяш. Вярата в социалистическия идеал и другарството са факторите, който са запазили партията жива почти 130 години. Затова, когато улиците и площадите са заляти от граждански протест срещу корупцията и липсата на справедливост, е странно, че се намират социалисти, които занимават обществото с вътрешно партийни разногласия. Осъзнато или не, това пряко работи за удължаване живота на корумпираното управление на ГЕРБ, което иска да дискредитира протеста, опозицията да е в насипно състояние, а „мисирките” упорито да твърдят: „Няма алтернатива на стабилността в държавата”… На този фон тъжно звучат твърденията на Михаил Миков и Весела Лечева, според които днес не било време за избори, защото партиите не били готови, а протестиращите нямали лидери и послания!? Подтискаща е пълната пасивност на Драгомир Стойнев, който така и не предложи парламентарна анкетна комисия за безобразията на държавната Българската банка за развитие – отпуснала 75 млн. лв на колекторска фирма и закупила за 140 млн.лв акции от частната ПИБ. Но най-нелицеприятно е, че идеологически ментор на тази вредна за лявата партия политика е бившия й председател и настоящ президент на ПЕС С.Станишев, който като „лидер в сянка” живее с аристократичното самочувствие, че БСП му е длъжна: – Да го издига и преизбира на високи постове, загърбвайки убийствената му политическа неефективност – 11 изборни загуби и отлив на хиляди симпатизанти, разочаровани от подмяната на автентичния социализъм със социал-либерален брюкселски сурогат; – Да забрави безкрайните му прегрешения – десния плосък данък, номинациите на Орешарски и Пеевски, целувката с Лютви Местан на Орлов мост, корупцията в правителството на Тройната коалиция, Истанбулската конвенция, Пакта за миграция, антируските санкции и русофобията на ПЕС; – Да преглътне тежкото разцеплението в БСП, породено от неговите комплекси и лична вендета към президента Георги Първанов, който посочи за свой наследник за председателския пост него – непознатия чиновник от „Позитано” 20; – Да го избира за евродепутат, въпреки безкруполната му лъжа, че ще остане в България, за да работи за БСП и да свали ГЕРБ от власт; Когато се нуждае от постове и представителство, С.Станишев нарича БСП „моята” партия, но щом трябва да работи за нея, тя му става чужда, а неговата воля е над легитимните решения на БСП. Така се случваше през годините, така се случи и през последните дни, когато започнаха протестите срещу правителството на ГЕРБ. С.Станишев, вместо да подкрепя „своята” партия, която първа алармира за формирането на мафиотско-мутренския модел на управление, наричше Бойко Борисов „възмъжал и помъдрял държавник”. А днес зове за Кръгла маса с ГЕРБ, която подобно на тази от 1990 г., наложила порочния модел на прехода зад паравана на „националното съгласие”, да даде отсрочка на проваленото и корумпирано управление. За разлика от лидера на ЕНП, които подкрепи ГЕРБ и Бойко Борисов, С.Станишев не пророни и дума в защита на „своята” партия и Корнелия Нинова, които са подложени на институционален, финансов, медиен и компроматен натиск. Вместо да даде сила на БСП в парламентарния вот на недоверие към правителството, С.Станишев на среща с европейските социалисти в Брюксел патетично подкрепи протестите в България, но и дума не каза за „своята” партия и нейната дългогодишна битка със задкулисието и превзетата държава!? Да, той формално даде рамо на протестите, но не намери силните думи и аргументи да се разграничи и да изобличи модела „Борисов”. Няма да е пресилено, ако кажем, че в БСП и в ПЕС също има порочен модел, който днес си има име – моделът „Станишев”. Модел на идеологическата подмяна, на задкулисните договорки и безидейна колаборация, на икономически зависимости и поведенческа арогантност и егоизъм, несъвместими със социалистическата кауза и морал. Днес, когато в българското общество е „време разделно“, БСП също се нуждае от промяна. Трябва да се сложи край на скритите съзалятия и зависимости. Да се направят реални реформи в партията: пряк избор на председател и на останалите изборни длъжности; истинска мандатност; съвременен прочит на социалистическата идея; надграждане на „Визия за България” в посока на националната държава. И най-важното – не просто смяна на правителството, а на порочния модел, част от който са настоящият и бившият премиери Бойко Борисов и Сергей Станишев. Само така, след грешките допуснати по време на прехода, БСП постепенно ще си върне доверието на хората и ще стане националната социална алтернатива! И ако БСП не успее да се справи с проблемите си, историята ще се пише от други. Светлана Шаренкова